Димитър Талев: Разлика между версии

Новата политическа конюнктура променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна [[Македонизация в Пиринска Македония|македонизация на Пиринския край]]. Талев е обявен за великобългарски шовинист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. Димитър е арестуван и е задържан в [[Централен софийски затвор|Софийския централен затвор]] (до края на март 1945 г.) От там той е изпратен в „трудово-изправително селище“ в [[Бобовдол]] (до края на август 1945). Впоследствие Талев отново е арестуван през октомври 1947 г. След това здравословното му състояние се влошава. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в „трудово-изправително селище“ – „[[Куциян]]“ (до февруари [[1948]]) г. Там Талев е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците ([[анархист]]ът [[Христо Колев - Големия|Христо Колев Йорданов – големия]]).<ref>Митрова, Виктория и Петър Добрев, [http://e-vestnik.bg/2493 „Братислав Талев: Димитър Талев реагираше болезнено и гневно на македонския език“ (интервю)], e-vestnik.bg, 22 октомври 2007 г.</ref>

Първото му голямо начинание – [[трилогия]]та „[[Усилни години]]“ („В дрезгавината на утрото“, „Подем“, „Илинден“) е смел опит на младия автор да създаде епическо романово повествувание за прелюдията, кулминацията и поражението на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-преображенското въстание]] ([[1903]]), озарило с пожарите си детството му, породило в младостта убеждението, че „требва да напише нещо големо за Македония“. Свидетелство за творческо дръзновение (Талев няма предходници и значителни съперници в илинденската романова проблематика), трилогията е документ за ранната целенасоченост, за обречеността на писателя на една съдбовна тема – революционно­освободителните борби из Македония, за полувековното изстрадване на една идея – свободата на родината. В стремежа към всеобхватност и изчерпателност авторът изгражда повествование, изпъстрено с епизоди на илюстративна доказателственост, самоцелно битоописателство и сензационни [[фабула|фабулни]] ефекти. Въстанието е представено като дело на учители-просветители; не се прониква в неговите исторически закономерности, в същината на социалнопсихологическите, националните и локалните му характеристики. Но в „Усилни години“ се съдържат моменти, подсказващи появата на бъдещия писател сърцевед, [[народопсихология|народопсихолог]] и [[историография|историописец]]: съзрява концепцията му за човешкия образ като средоточие на историческия живот на нацията, индивидуализацията на героите (убедителна или тенденциозно преднамерена) става основен изобразителен принцип на художника, а отделни сцени са симптоматични за значителни пластико-изобразителни възможности. Романистът се движи с по-голяма сигурност в света на второстепенните герои, носители на нравствените добродетели на българина, на историческия му [[скептицизъм]] и съзнателна жертвеност. Набелязват се доминантите в типологията на Талевата историко-психологическа романистика: намалена до минимум историческа дистанция, историзъм, подвластен на стихията на носталгичните пориви, на изгарящата съпричастност и възрожденското патосно преклонение пред героичното в неговите национални и индивидуално-човешки измерения. От обект на художествени изследване и реставрация историческите събития се превръщат в субективно изстрадани, премислени събития в собствената емоционална памет и човешко самосъзнание. Съзрява Талевият продуктивен автобиографизъм от възрожденски тип, при който биографията на художника съвпада с националната одисея на родния край, а трагизмът на историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима лична болка. Прибързан опит за многопроблемно епическо сюжетостроене, „Усилни години“, е подготвителен етап, „генерална репетиция“ за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис.

От [[1957]] г. публикува в централния периодичен и литературен печат по проблеми на художественото творчество, историческа белетристика, творческия процес, за личности и явления от националната литературна история.