Теодор Комнин: Разлика между версии

'''Теодор Комнин Дука Ангел''' ({{Lang-el|Doukas Θεόδωρος Ἄγγελος Κομνηνὸς Δούκας, Theodōros Angelos Komnēnos Doukas}}, * 1180/1185, † сл. 1253 в затвор в Никея) е владетел от [[1215]] до [[1230]] на [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] (след 1225/1227 г. условно Епирска империя) и между 1224 и 1230 г. византийски геген-[[император]] в [[Солун]].

Теодор Комнин се стреми към възстановяване на [[Византийска империя|Византийската империя]], унищожена през [[1204]] година от [[кръстоносци]]те по време на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]].

Теодор Комнин използва умело противоречията между балканските държави по това време и благодарение на разпокъсаността на съседите си, успява да разшири границите на Епирското деспотство, като завоюва Средна, Северна [[Македония (област)|Македония]] и днешна [[Албания]]. Родопският феодален владетел [[Алексий Слав]] се признава за негов [[васал]]. През [[1224]] Теодор Комнин завладява [[Солун]]ското [[маркграф]]ство ([[Солунско кралство|Солунското кралство]]) и по-късно се коронясва за император във втория имперски град след Константинопол.

На 9 март [[1230]] година при [[Клокотница]] епирската войска претърпява изключително тежко поражение от българската армия начело с [[Иван Асен II]]. Комнин, семейството му и всички висши държавни лица са [[плен]]ени и откарани в [[Търново]], където Комнин е ослепен заради участието си в заговор срещу българския [[цар]] [[Иван Асен II]].