Теория на суперструните: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{expert}}
 
'''Теорията на суперструните''' (още може да се срещне като ''суперструнна теория'') се опитва да обясни всички частици и фундаментални сили в природата в една теория моделираща ги като вибрациите на микроскопични суперсиметрични струни. Разглеждана е като една от най-обещаващите кандидат-теории на [[квантова гравитация|квантовата гравитация]]. Суперструнната теория е съкращение от „суперсиметрична [[струнна теория]]", защото противоположно на [[бозонна струнна теория|бозонната струнна теория]], тя е версия на струнната теория, обединяваща [[фермион]]ите и [[суперсиметрия]]та.
 
Line 15 ⟶ 13:
В нашето физическо пространство са наблюдавани само четири големи измерения и физичната теория трябва да има това в предвид, но нищо не пречи на една теория да разглежда повече от четири измерения. В случая съгласуваността на теорията изисква пространство-времето да има според различните струнни теории 10, 11 или 26 измерения. Конфликтът между наблюдение и теория е решен предполагайки, че ненаблюдаваните измерения са т.нар. компактни измерения (те са толкова малки, че са недостъпни за наблюдение).
 
Нашите умове трудно визуализират по-високите измерения защото можем да се движим само в три пространствени измерения. Дори тогава ние виждаме само 2+1 измерения; зрението в три измерения би позволило да се виждат едновременно всички страни (с изключение на отвътре) на обекта. Един начин за справянето с това ограничение е не опитът да се видят големите измерения като цяло, а просто да се мисли за тях като допълнителни числа в уравненията, които описват начина, по който е устроен светът. Това отваря много въпросивъпроса дали тези „допълнителни числа” могат да бъдат изследвани директно в някакъв експеримент (който трябва да покаже на учените различни резултати в 1, 2 или 2+1 измерения). ТоваНякои скептици повдигаповдигат въпросивъпроса дали моделите, които се осланят на подобно абстрактно моделиране (и потенциално невъзможно огромна експериментална апаратура), могат да бъдат разглеждани като „научни”. 6-измерните Калаби-Яу форми могат да дадат обяснение за допълнителните измерения изисквани от суперструнната теория.
Суперструнната теория не е първата теория предполагаща допълнителни пространствени измерения. Модерната струнна теория се опира на съременна математика и топология, които се развиват мащабно след [[Теодор Калуза|Калуза]] и [[Феликс Клайн|Клайн]] и правят физическите теории, опиращи се на допълнителни измерения по-правдоподобни.
Line 23 ⟶ 21:
''Този параграф се нуждае от известна редакция''
 
Теоретичните физици са затруднени от съществуването на пет самостоятелни суперструнни теории. Този проблем енамира бил решенрешение от втората суперструнна революция през 1990-те, при което петте суперструнни теории се схващат катооказват гранични случаи на една основна теория: [[М-теория]]та.
 
{| class="prettytable"