Христофор Тзавелла: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 25:
Тзавелла е роден в [[костурско]]то село [[Руля]], Гърция, през 1934 година. Баща му е от видния [[Сулиоти|сулиотски]] клан [[Тзавеллас]], който род е един от създателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали яростна съпротива срещу борбата за разширяване автономната власт на [[Али паша Янински]]. Към рода принадлежат национални гръцки герои като [[Ламброс Тзавеллас]], [[Фотос Тзавеллас]] и [[Кицос Тзавеллас]] (вж. статията за клана Тзавеллас). Майка му е от рода на войводата [[Илия Дигала]]. По време на Гражданската война в Гърция в 1948 г. като част от т.нар. ''педомазома'' (на гръцки ''παιδομάζωμα'') е изведен като дете от комунистическите части извън Гърция като [[деца бежанци|дете бежанец]] и заминава за град [[Ружнава]], [[Словакия]]. Израства като юноша в Чехословакия (1948 - 1954). Учи във Висшия строителен институт в [[Бърно]], а в 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за [[Торонто]], [[Канада]], където сътрудничи на вестниците „Ново време“, „Български глас“ и „Народна воля“. В Канада е основоположник на радипрограмата „Македонски радиочас“, която води по радиостанция CKFH-1400, и главен редактор на вестник „Македонски живот“. Следва Английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - Режисура в [[Ню Йорк]].<ref>Петров, Здравко. Послеслов към „Басни в диалози“ на Хр. Тзавелла, София 1990, стр. 233</ref> В съдружие държи ресторант в Торонто.<ref>Ние, македонците, сме лицето на трагедията. Интервю на Валентина Петкова с Христофор и Елена Тзавелла, в. Труд, 26.02.1999, стр. 9</ref>
През 1964 година се установява в България и завършва история в [[Софийски университет|Софийския университет]] „Климент Охридски“. Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия „Кирил и Методий“. От
Автор е на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени Спомените на „[[Анастас Лозанчев]], член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает“, 2007, „Дневник на костурския войвода [[Лазар Киселинчев]]“, както и биографична книга за живота на свещеноиконом [[Търпо Поповски]] - „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, 2003. Автор е на книгите „Глаголици“ и „Кирилици“, написани на английски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома „Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония“, 2009 и др.
| |||