Отваря главното меню

Промени

4 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Бот: премахване на уикивръзки към години
Лазар Топалов е роден през 1883 година в [[Разлог|мехомийското]] село [[Белица]], тогава в Османската империя. Завършва второ училищно отделение и се занимава с овчарство, а след това работи в Румъния. Присъединява се към ВМОК и през 1902 година е десетар в четата на мичман [[Тодор Саев]]. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е войвода на селската чета от Белица. През 1907 година е четник при [[Георги Скрижовски]].
[[File:Petar Govedarcheto Petar Milev IMARO cheta.JPG|мини|250п|[[Петър Говедаров|Петър Говедарчето]] (1), [[Георги Николов (Белица)|Георги Николов]] (2), Лазар Топалов (3), [[Петър Милев (революционер)|Петър Милев]] (4) и двама неизвестни.]]
След започването на [[Балканска война|Балканската война]] през есента на [[1912]] година Лазар Топалов заедно с [[Йонко Вапцаров]], [[Георги Занков]], [[Лазар Колчагов]], [[Таско Кочерински]], [[Михаил Чаков]], [[Андон Кьосето]], [[Стефан Чавдаров]], [[Пейо Яворов]], [[Георги Николов (Белица)|Георги Николов]] и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев<ref>Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.14.</ref>. Заедно с 12-а рота от [[Двадесет и седми пехотен чепински полк|27-ми чепински полк]] четата атакува [[Разлог|Мехомия]]. Лазар Топалов загива при нападението на 8 октомври 1912 година в местността Саровица<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.</ref>.
 
Синът му [[Гоце Топалов]] е комунистически деец.<ref name="ГУАМС 420">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=420 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2015-09-05}}</ref>
109 357

редакции