Пере Тошев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 32:
От 1892 година Пере Тошев учителства в Прилеп, и година по-късно, след създаването на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], основава първия ѝ революционен комитет в Прилеп. Следващата година Пере Тошев учителства в [[Скопие]], където оглавява комитета до напускането си през 1894 година, след което го замества [[Христо Матов]]. След това Пере Тошев учителства и в [[Битоля]], където заедно с [[Гьорче Петров]] подпомагат местния революционен комитет и издават вестник „На оръжие”, там става близък и на [[Даме Груев]].
 
През 1896 година с помощта на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] и [[Димитър Матов]], който пише на училищния инспектор [[Васил Кънчов]], Пере Тошев се премества в [[Солун]] като учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 80.</ref> От [[1898]] година се намира в Солун и работи като училищен инспектор<ref>Илюстрация Илинден, бр.25, стр.2</ref>, в същото време е включен в Централения комитет на ВМОРО. През [[1901]] година, след [[Солунска афера|Солунската афера]] е осъден на 101 година крепостен затвор и заточен в [[Подрум кале]], [[Мала Азия]], но през [[1902]] година е амнистиран.
[[File:Razp1902Toshev Matov Hnikolov.jpg|мини|250п|„Подписанитѣ удостоверяваме, че получихме сумата петстотинъ тринадесеть лева и петдесеть стотинки (513,50) зл. чрѣзъ Българското Дипломатическо Агентство въ Цариградъ, като помощь отъ Македоно-Одринскитѣ студенти при Висшето училище въ София, за раздавание помежду другаритѣ ни Българи политически затворници въ Подрумъ кале. Бодрумъ-Кале, 6 юни 1902 г. П. Тошевъ, [[Христо Матов|Х. Матовъ]], [[Иван Хаджиниколов|Ив. Х. Николовъ]]“]]
Участва на [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] през 1903 година и се обявява против общо масово въстание. Пере Тошев отказва да заеме поста си в централния щаб, но по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ръководи [[Мариовски революционен район|Мариовския революционен район]]. След потушаването на въстанието, с помощта на Гьорче Петров, [[Петър Ацев]] и [[Георги Пешков]] възстановява революционните мрежи на организацията в Прилепско.
 
Делегат е на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] от 1904 година. На [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] на ВМОРО през [[1905]] година отново е избран за член на ЦК на организацията. При масовизирането на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] в [[Поречие]]то Пере Тошев по мирен път опитва да неутрализира сръбските чети в района. След пленяването на Даме Груев той лично се среща с [[Григор Соколович|Глигор Лямев]], като впоследствие Даме Груев е освободен. След убийството на Гарванов и Сарафов закратко е арестуван като заподозрян. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] Пере Тошев се обявява против легализирането на организацията. Пере Тошев, [[Антон Страшимиров]] и Гьорче Петров издават вестниците „[[Конституционна заря]]” и „[[Единство (1908 - 1909)|Единство]]”, близки идейно на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]<ref>[http://publicistika.blogspot.com/2008/10/blog-post_6066.html Антон Страшимиров, Две годишнини от вестник "Независима Македония", бр. 11 от 3 май 1923]</ref>. През [[1910]]-[[1911]] година е училищен инспектор на българските училища в Солунски окръг.
 
=== Убийство ===