Асен Траянов е роден на 7 август [[1885]] г. в [[Сливен]]. Родителите му са съдия и учителка<ref name=popov2006>Попов, 2006</ref> и произхождат от Македония<ref name=mac1931>„Македония“, 1931</ref>. Брат е на поета [[Теодор Траянов]] (1882 – 1945)<ref name=alex2004>Александрова, 2004</ref>. Завършва [[Военното училище]] и на 19 септември 1906 г. е произведен във звание "подпоручик". Започва военната си служба в 1-ва пионерна (инженерна) дружина<ref>Руменин, Р. Офицерския корпус на България (1878 – 1844), С., 1996 т. VІ, с. 351</ref>. Като военен [[инженер]] участва в [[Балкански войни|Балканските войни]] ([[1912]]-[[1913]]) и [[Първа световна война|Първата световна война]] ([[1915]]-[[1918]])<ref name=alex2004/>. По време на войните служи във Варненския укрепен пункт и като домакин на 8<sup>-а</sup> пионерна дружина. Уволнен от армията през 1918 г. със звание "майор". След войните емигрира във Венецуела, където правителството го наема да състави [[топографска карта]] на югоизточната част на страната<ref name=alex2004/>. За изпълнение на тази задача участва в няколко експедиции в тропическите гори около река [[Ориноко]] и част от [[Гвианска планинска земя|Гвианската планинска земя]] – планината [[Рораима]] (Дяволската планина)<ref name=alex2004/>.
През [[1938]] г. Асен Траянов се връща в [[София]], където започва организирането на експедиция за изследване на планинските части на Венецуела. Началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] осуетява заминаването<ref name=alex2004/>. На 2 август [[1940]] г. Асен Траянов умира в София.
Във Венецуела Траянов е известен с фамилията Траханес ([[Испански език|исп.]] Trajanes)<ref name=alex2004/>. Жена му и дъщеря му Лидия остават да живеят във Венецуела<ref name=alex2004/>.
