|
| починал-място =
}}
'''Никифор Уран''', известен още като Никифор Веста ({{lang-el|Νικηφόρος Οὐρανός}}), е [[Византийска империя|византийски]] пълководец, държавник и писател от последната четвърт на X и първите години на XI век, приближен на император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]]. След победата си над претендента за престола [[Варда Склир]] през [[979]] г. императорът изпраща Уран в [[Багдад]], по това време столица на династията [[Буиди]], с мисия да накара местния владетел да предаде избягалия Склир.<ref name="holmes">''Holmes'', C., [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm Basil II (A.D. 976-1025)], in: De Imperatoribus Romanis (2.2.2008)</ref> Усилията на Уран са неуспешни и той остава пленник при Буидите години наред, а през 987 г. Склир се връща във Византия и отново вдига бунт срещу императора. След бягството си от Багдад Никифор Уран отново служи на Василий II и получава от него висшия дворцов сан ''магистър''.<ref>''Розен'', В., [http://www.krotov.info/acts/10/yahya.html Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского], с. 12-14, 22, в: Библиотека Якова Кротова (2.2.2008)</ref> Играе забележима роля в [[българо-византийски войни|българо-византийските войни]] от това време. През [[996]] г. българите начело със [[Самуил]] побеждават византийците при [[Солун]] и опустошават Гърция. С вързани ръце заради арабската заплаха от изток, Василий II назначава Уран за ''доместик на Запада'' (т.е. командващ западните войски на Империята) със задачата да се справи с българите.
В [[битка при Сперхей|битката при Сперхей]] през [[996]] или [[997]] г. Уран нанася поражение на Самуил и слага край на българските нападения в [[Пелопонес]] и Солун.<ref name="holmes"/><ref>''Златарски'', В., История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_2.html 659-663]</ref> През [[997]] г. Уран нахлува на свой ред в българските земи и ги подлага на опустошения, без да срещне съпротива.<ref>''Златарски'', В., История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html 668-669]</ref><ref>''Розен'', В., [http://www.krotov.info/acts/10/yahya.html Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского], с. 34</ref> През 1000 г., когато императорът повежда офанзива срещу България, Никифор Уран е изпратен на другия край на империята като дукс на Антиохия (в [[Сирия]]). Най-малко седем години той служи като върховен военен и административен управител по източните граници на Византия.<ref name="holmes"/> През [[1001]] г. разбива [[Грузия|грузинците]], нахлули в областта Тао, и поддържа мира в поверените му области. По този начин дава възможност на Василий II да съсредоточи усилията си срещу Самуил и да завладее обширни райони в България през 1001-1004 г.<ref name="holmes"/>
От писателя Никифор Уран е запазен военен наръчник ("Тактика"), източник за военното дело във Византия по негово време. Принос за днешните познания за Византия има и съхранената част от кореспонденцията му.<ref name="holmes"/> Уран е автор и на агиографски текстове, в т. ч. житие на Св. Симеон Дивногорски (светец, живял през VI в. край Антиохия).<ref>''Krausmüller'', D., [http://www.isidore-of-seville.com/goudenhoorn/utf8/91dirk.utx.html Fainting fits and their causes. A topos in two Middle Byzantine metaphraseis by Nicetas the Paphlagonian and Nicephorus Ouranos], in: Golden Horn. Journal of Byzantium, Volume 9, Issue 1 (2.2.2008)</ref>
|
