Панайот Хитов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 29:
През [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|българските доброволци]]. През юли командващият Моравската армия генерал [[Михаил Черняев]] го назначава за главен войвода на четите на [[Филип Тотю]], [[Ильо войвода]], [[Желю войвода|Желю Христов]] и [[Христо Македонски]]. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командир на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и др.
Войвода е на [[български доброволчески чети|българска доброволческа чета]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от
== След Освобождението ==
[[File:Buzludzha 29 June 1898.jpg|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра, седнал, с мустаците – [[Стоян Заимов]], над него – [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]] (инициатор на събитието), Панайот Хитов. Детето (в дясно) с шапката е [[Владимир Заимов]].]]
След [[Освобождението]] Хитов живее в [[Русе]]. Взема участие в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През
Към 1900 г. е член на местното [[Върховен македоно-одрински комитет|македонско дружество]].<ref>Илюстрация Илинден, бр.99, стр.11</ref> През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Куртбунарското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>
|