Панайот Хитов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 29:
През [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|българските доброволци]]. През юли командващият Моравската армия генерал [[Михаил Черняев]] го назначава за главен войвода на четите на [[Филип Тотю]], [[Ильо войвода]], [[Желю войвода|Желю Христов]] и [[Христо Македонски]]. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командир на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и др.
 
Войвода е на [[български доброволчески чети|българска доброволческа чета]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от [[1877]] – [[1878]] г.
 
== След Освобождението ==
[[File:Buzludzha 29 June 1898.jpg|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра, седнал, с мустаците – [[Стоян Заимов]], над него – [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]] (инициатор на събитието), Панайот Хитов. Детето (в дясно) с шапката е [[Владимир Заимов]].]]
След [[Освобождението]] Хитов живее в [[Русе]]. Взема участие в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През [[1885]] г., по време на [[Съединението]], събира доброволци и е началник на Сливенската волентирска кавалерия. На 6 септември 1885 г., възседнал бял кон, влиза в Сливенската префектура и принуждава властта да сдаде управлението доброволно. За това той бил в постоянен контакт със Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Григор Начович. Същата година участва в Сръбско-българската война. През 1890 г. е избран за народен представител от Сливен в 6-тото Обикновено Народно събрание. Заради борбата му срещу режима на [[Стефан Стамболов|Стамболов]] е хвърлен в Русенския затвор.
 
Към 1900 г. е член на местното [[Върховен македоно-одрински комитет|македонско дружество]].<ref>Илюстрация Илинден, бр.99, стр.11</ref> През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Куртбунарското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>