Цапари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
|||
Ред 34:
Първото споменаване на Цапари е от 1622 - 1623 година. До началото на XIX век, според предание, селото се е намирало в местността Чифлик, след което се е преместило на сегашното си място. До [[20 век]] традиционен поминък на местните жители е правенето на дървени въглища (кюмюрджийство).
В края на 19 век Цапари е голямо чисто българско село. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в
В селото функционира българско училище още от 70-те години на XIX век и селото е [[Българска екзархия|екзархийско]]. Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) селото има 230 къщи с 1 420 души жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.]</ref> В „Битолско, Преспа и Охридско“ Кънчов пише:
Ред 135:
|}
Признателните цапарци изграждат през
По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Цапари има 1 904 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 174-175.</ref>. Според учителя в селото Н. Василев, през 1906-1907 година то има 285 къщи и 1 600 жители българи. Една от причините за намаляване броя на жителите на Цапари след
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 9 души от Цапари са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.</ref>
Ред 161:
== Българско военно гробище ==
През [[Първа световна война|Първата световна война]] Цапари е на фронтовата линия и край селото са погребани 214 български войници и офицери. През
== Забележителностти ==
| |||