Цървища: Разлика между версии

}}

 

 

==География==

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от [[вилает]]а Тимур Хисаръ&#768; от 1616-1617 година селото е отбелязано под името ''Червище'' с 205 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година ''Червище'' има 197 ханета.<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.</ref>

 

 

 

През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише:

{{цитат|Цървища, на С.-И. от Валовища 3 часа, при полите на [[Шарлия|Лялята]]. Селянете живеят охолно. Ражда се твърде хубава пченица. В църквата и училището четат смесено; има 10-на ученика. Къщите са на брой 100.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 852 - 853.]</ref>}}

 

 

 

Митрополит [[Емилиан Дангулас|Емилиан Мелнишки]] пише, че на 24 януари 1908 година осемчленна българска чета, начело със Стойо от [[Колешино]], се сражава с османски части при Цървища. Турците залавят боеприпаси и документи.<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 2014-11-30 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | език = | цитат = Οκταμελής βουλγαρική συμμορία, υπό την αρχηγίαν του εκ Κολεσόβου Στόγιου, συνεπλάκη μετά του στρατού παρά το χωρίον Τσερβίστα της υποδιοικήσεως Δεμίρ Ισσάρ, κατεσχέθησαν πολλά πολεμοφόδια και έγγραφα επιλήψιμα.}}</ref>

 

===В Гърция===

След войната попада в пределите на Гърция.

 

 

==Личности==