Цървища: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка към „Два санджака отъ Источна Македония“
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 23:
}}
 
'''Цървища''' (на [[гръцки език|гръцки димотики]]: ''Καπνόφυτο'', ''Капнофито'', [[катаревуса]]: ''Καπνόφυτον'', ''Капнофитон'', до 1927 ''Τσερβίστα'', ''Цервиста''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170486 Πανδέκτης - Μετονομασίες]</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], в [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]], област [[Централна Македония]], с 273 жители ([[2001]]).
 
==География==
Ред 35:
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от [[вилает]]а Тимур Хисаръ&#768; от 1616-1617 година селото е отбелязано под името ''Червище'' с 205 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година ''Червище'' има 197 ханета.<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.</ref>
 
В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г., Цървища ''(Tsërvischta)'' е посочено като село със 110 домакинства и 170 жители българи и 140 жители мюсюлмани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.</ref>
 
Според [[Стефан Веркович]] в [[1889]] година в Цървища има 63 български и 40 турски къщи.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр.103.</ref>
 
През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише:
Ред 43:
{{цитат|Цървища, на С.-И. от Валовища 3 часа, при полите на [[Шарлия|Лялята]]. Селянете живеят охолно. Ражда се твърде хубава пченица. В църквата и училището четат смесено; има 10-на ученика. Къщите са на брой 100.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 852 - 853.]</ref>}}
 
Към [[1900]] година според статистиката на Васил Кънчов, населението на ''Църквища'' („[[Македония. Етнография и статистика]]“) брои 350 българи, 240 турци, 50 [[арумъни|власи]] и 30 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_16.htm Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика", София, 1900, стр.184.]</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Цървища има 440 българи екзархисти, 40 българи [[Цариградска патриаршия|патрирашисти]] [[гъркомани]] и 90 власи. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 57 ученика.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.188-189.</ref>
 
Митрополит [[Емилиан Дангулас|Емилиан Мелнишки]] пише, че на 24 януари 1908 година осемчленна българска чета, начело със Стойо от [[Колешино]], се сражава с османски части при Цървища. Турците залавят боеприпаси и документи.<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 2014-11-30 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | език = | цитат = Οκταμελής βουλγαρική συμμορία, υπό την αρχηγίαν του εκ Κολεσόβου Στόγιου, συνεπλάκη μετά του στρατού παρά το χωρίον Τσερβίστα της υποδιοικήσεως Δεμίρ Ισσάρ, κατεσχέθησαν πολλά πολεμοφόδια και έγγραφα επιλήψιμα.}}</ref>
Ред 52:
 
===В Гърция===
Селото е освободено от османска власт от [[Седма рилска дивизия]] през октомври [[1912]] година по време на Балканската война. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през [[1913]] година, Цървища е опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.]</ref>
След войната попада в пределите на Гърция.
 
В [[1924]] година в селото са заселени [[гърци]] [[бежанци]] от [[Турция]] и селото брои 220 къщи със 70 българи, 130 гръцки колонисти и 20 власи. През 1925 година всички българи без две семейства се изселват в България - в [[Мелник]] и Мелнишко, в [[Коиловци]] и други.<ref>Йордан Н. Иванов. "Местните имена между Долна Струма и Долна Места". София, БАН, 1982, стр.28</ref> В [[1927]] година името на селото е променено на Капнофитон.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>
 
==Личности==