Михаил Чаков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 22:
 
==Биография==
[[Картинка:Mihail chekov krsto lazarovcheta3.jpg|ляво|мини|250п|Четата на Михаил Чаков, вторият отпред (от дясно наляво) е [[Кръстьо Лазаров]].]] Михаил Чаков е роден на 16 март 1873 година в градчето [[Гумендже]], тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Завършва VI клас на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]] и става учител в [[Тумба (дем Пеония)|Тумба]]. През [[1897]] година е привлечен във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] от [[Даме Груев]] и [[Пере Тошев]]. Става четник при [[Михаил Апостолов|Михаил Апостолов - Попето]], като обикалят [[Воден]]ско и [[Енидже Вардар|Ениджевардарско]], след което става самостоятелен войвода.
 
[[File:Karakoy-Alibotush-Gathering.jpg|мини|250п|Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], Серско. Чаков е на третия ред, втори от ляво надясно.]]
Ред 39:
[[File:Bozhkov Chakov Chernopeev Baychev Kaytazov.jpg|мини|250п|[[Никола Божков]], Михаил Чаков, [[Христо Чернопеев]], [[Панайот Байчев]] и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов от [[Долна баня]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 331.</ref> в освободения [[Кавала]], 1912 г.]]
[[File:Chetnici s Georgi Zankov.JPG|мини|250п|На снимката: [[Апостол войвода|Апостол Петков]], [[Христо Чернопеев]], Михаил Чаков, [[Георги Занков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Константин Самарджиев Джемото]], [[Антон Бозуков]] и други.]]
Чаков участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като старши подофицер 9-та погранична дружина от 85-и полк<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 184.</ref>, тогава негов четник е сетнешният воденски войвода [[Йордан Лазаров]]. Уволнен е от служба поради болест и заминава за [[Ксанти]], където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница. До [[1923]] година съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на [[Тодор Александров]] ги излагат 10 дни за поклонение в църквата „Света Неделя“.
 
В следвоенния период дейно участва в [[Илинденска организация|Илинденската организация]].