Чундев е роден през [[1896]] година в [[Подлес (община Градско)|Подлес]], Велешко.<ref>Dokumenti od prvoto i vtoroto zasedanie na ASNOM, Aleksandar T. Hristov, Novica Veljanovski, Arhiv na Makedonija, 1987, str. 433.</ref> Включва се във ВМРО след Първата световна война. Ръководи нападението над сръбската казарма във Велес. Участва в учредяването на [[Български акционни комитети]] през 1941 година. На 17 януари 1943 година е избран за подпредседател на Скопското дружество на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] и като такъв изпраща поздравителна телеграма до Цар [[Борис III]], в която пише: {{Цитат|От редовното годишно събрание, ветераните от Илинденската епопея в гр. Скопие изпращат своя поздрав и пожелание за дългоденствие и щастие Вам и на целия царски дом, за щастието на целокупния български народ<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.17</ref>.}}
На 2 август [[1944]] година в [[Прохор Пчински (манастир)|Пчинския манастир]] се състои Първото заседание на [[АСНОМ]]. По инициатива на [[Ченто]] на събранието са поканени и дейци на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]]. Отзовават се [[Йордан Чкатров]] - деец на [[ВМРО]] и близък съратник на [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] и Трайче Чундев. Участва на [[Списък на делегатите на Второто заседание на АСНОМ|Второто заседание на АСНОМ]]. Впоследствие Чундев заема отговорни постове в НР Македония и участва в комисията по кодифициране на македонската езикова норма. Тъй като активно се противопоставя на сърбизацията й, е осъден е на смърт и разстрелян.<ref>[http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_5.html Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? Драгни Драгнев (Македонски научен институт, София, 1998 г.)]</ref>
