Чърновища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 31:
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от фамилното име ''Чърнов'', личното име ''Чърно'', диалектни варианти на общобългарското ''Черньо''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref>
В 15 век в ''Чернохавище'' са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на [[19 век]] Чърновища е чисто българско село. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Чърнолища'' (Tchirnolista) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в
Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август
В началото на 20 век цялото население на Чърновища е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в
В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише:
Ред 44:
Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след [[Балканска война|Балканската война]]. В 1927 година селото е прекръстено на Маврокамбос, в превод ''Черно поле''.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> В 1932 година се регистрирани 56 българофонски семейства, 50 от които с изявено „славянско съзнание“.
След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април
В 1945 година в селото има 325 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.
; Преброявания
*
*
*
*
*
*
*
*
*
== Личности ==
|