Чърновища: Разлика между версии

В 15 век в ''Чернохавище'' са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на [[19 век]] Чърновища е чисто българско село. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Чърнолища'' (Tchirnolista) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г., ''Търновища'' (''Tarnovischta'') е посочено като село с 40 домакинства и 114 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] ''Църновища'' има 260 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>.

Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август [[1903]] в Чърновища от 50 къщи останали само 5 неизгорени и са убити Дйамо Марков (45 год.), Ламбро Цилев (20), Мара Дерондовска (65).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 292]</ref>

В началото на 20 век цялото население на Чърновища е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Черновища'' преди Балканската война има 45 български къщи.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.</ref>

След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април [[1941]] година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Шукаров, Джамбазов, Кузо Шутков, Спас Генчев, Иван Хаджиев, Васил Бекиров, Атанас Флоринов, Пандо Генчев, Васил Влашев.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.</ref>

* [[1913]] - 207 души

* [[1920]] - 325 души, 62 семейства

* [[1928]] - 328 души

* [[1940]] - ? души

* [[1951]] - 199 души

* [[1961]] - ? души

* [[1971]] - ? души

* [[1981]] - ? души

* [[1991]] - ? души