|
== Биография ==
Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си [[Янаки Стрезов]]. През [[1854]] заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в [[Струга]] (1856–1859), [[Охрид]] (1859–1860), Прилеп (1861–1865, 1872–1873), [[Кукуш]] (1865–1872, 1881–1882), Битоля (1873–1874).
След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в [[Пловдив]], столицата на новоосвободената [[Източна Румелия]]. Екзарх [[Йосиф I]] поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителското място в Солун, защото:
Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на [[Солунска българска мъжка гимназия|мъжката]] и [[Солунска българска девическа гимназия|девическата българска гимназия]].<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 47-48]</ref> Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 580.</ref>
През [[1884]] е в [[Пловдив]], нотариус в Окръжния съд в [[Сливен]] (1887) и [[Стара Загора]], мирови съдия във [[Враца]] и Орхание (днес [[Ботевград]], 1888 – 1892). Сътрудничи на вестник [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]], [[Право (1869 – 1873)|„Право“]], на списание [[Читалище (списание)|„Читалище“]] и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с [[Димитър Миладинов]] – през [[1863]] се жени за най-голямата му дъщеря [[Елисавета Шапкарева|Елисавета]]. Най-значителният му труд е сборникът „[[Български народни умотворения]]“ (ч. I – III, 1891–1894), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на [[братя Миладинови]]. Шапкарев разпространява учебниците и сборниците си чрез брат си [[Петър Шапкарев (книжар)|Петър]], който поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=5E8B68883A26DDEBAA10E96D4758FA71.znam1?encID=2&article=3766463425 | заглавие = ШАПКАРЕВ, Кузман Анастасов (1.II.1834-18.III.1909) | достъп_дата = 2014-10-07 | издател = Знам.bg }}</ref>
Умира на 18 март 1909 година в София<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.709-710.</ref>.
== По-значими съчинения ==
[[File:Kuzman Shapkarev 1907 posledna snimka.png|мини|250п|Последна снимка на Шапкарев от 1907 година с ордена „[[За гражданска заслуга]]“ V степен]]
* [[1868]] – „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“
* [[1868]] – „Голяма българска читанка или втора чяст на българскийт буквар на наречие по-вразумително за македонските българи“
* [[1868]] – „Кратко землеописание за малички детца“
* [[1868]] – „Кратка священа повестница от ветхийт и новий завет“
* [[1869]] – „Наръчно св. благовествование или сбор от евангелските чтения“
* [[1870]] – „Наръчний св. посланичник или сбор от апостолските чтения“
* [[1874]] – „Майчин язик“
* [[1884]] – „[[:File:Kuzman_Shapkarev_-_Materiali_za_zhivotoopisanieto_na_bratya_Miladinovi_(Plovdiv,_1884).pdf|Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев]]“
* [[1884]] – „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“
* [[1884]] – „[http://www.promacedonia.org/knizhki/shapkarev_1884.htm Руссаллии. Древен и твърде интересен българский обичай запазен и до днес в Южна Македония]“
* [[1885]] – „Сборник от народни старини“ (Книжка III. Български народни приказки)
* [[2010]] – „Кузман Шапкарев. Публицистика“. Издание на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“.
<gallery class="center">
| 