Шкрапари: Разлика между версии

Църквата в селото „[[Свети Илия (Шкрапари)|Свети Илия]]“ е построена в 1836 година и е изписна от [[Аргир Михайлов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://asproneri.blogspot.com/2007/12/blog-post_2943.html | заглавие = Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790-1850). | достъп_дата = 2015-01-10 | фамилно_име = Γεώργιος | първо_име = Αλεξίου Τ }}</ref> В края на XIX век Шкрапари е населен с българи малък чифлик в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Шкрапари има 90 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.]</ref>

В началото на XX век цялото население на Шкрапари е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Шкрепар (Chkrepar)'' има 50 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref>