Югославска народна освободителна армия: Разлика между версии

Воюва от [[1941]] до [[1945]] г. срещу [[правителство на националното спасение на Милан Недич|правителството на националното спасение]], [[окупация|окупационните сили]] на [[Нацистка Германия]], [[Кралство Италия]], [[Царство България]], [[балисти]]те, [[усташи]]те, [[хърватски домобран]], [[словенски домобран]], [[Четничество (Сърбия)|четници]]те.

Началото на партизанската комунистическа съпротива в бивша Югославия се слага непосредствено след започването на [[операция Барбароса]] на 22 юни [[1941]] г. Същия ден в гора близо до [[Сисак]] в [[Хърватия]] се сформира първата лява партизанска формация в [[Югоизточна Европа]] срещу [[сили на Оста|силите на Оста]]. Партизанското движение, ръководено от [[Югославската комунистическа партия]], е относително лесно поставено на [[интернационализъм|интернационална]] основа предвид проповядваната комунистическа [[идеология]] от левите партизани сред народите на бивша Югославия. За това спомага както трансформацията на [[Кралство Югославия]] към [[федерация]] след [[Марсилски атентат|Марсилския атентат]], така и противопоставянето на комунистическата идеология на националистическата като способ за решаване на националния въпрос в бивша Югославия, т.е. в противотежест на господстващия [[национализъм]] сред държавите от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]].

Началото на организираното югославско партизанско движение се слага на среща на партизанския актив в село [[Столица (село)|Столица]] край [[Крупан]], [[Западна Сърбия]] на 26 септември [[1941]] г.

Още през [[есен]]та на 1941 г. югославското партизанско движение е поставено под ръководството на [[Тито]]. Излезлите като югославски партизани са от нисшите социални слоеве на [[население]]то и първоначално имат слаби успехи. До [[1943]] г. те постепенно набират сила, а след [[Сталинградска битка|Сталинградската битка]] съпротивителното югославско движение се разраства стремглаво.

След бързото настъпление в дълбочина на войските на Оста на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], и предвид тежкото положение на [[Съветски съюз|Съветския съюз]] при военните кампании през годините [[1941]]/42, югославските партизани получават подкрепа и от [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]. С оглед поддръжката за [[Четничество (Сърбия)|четници]]те от [[Германец|немци]]те, постепенно западните съюзници припознават югославските партизани за свои стратегически съюзници, преорентирайки и концентрирайки подкрепата си за тях, за сметка на четниците на [[Дража Михайлович]].

През октомври [[1944]] г. [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] и [[Сталин]] на среща на 4 очи договарят възстановяването на Югославия и нейното разделяне в съотношение 50:50 % на сфери на влияние между Съветския съюз и западните съюзници. Месец по-рано Тито уговаря със Сталин военната подкрепа на [[Червената армия]] за овладяване територията на бивша Югославия и начина за осигуряване на контрол за югославските партизани върху бъдещата следвоенна власт във вече предвидената за федерална и [[република]]нска Югославия.

След елиминирането на [[Дража Михайлович]] посредством инспириран съдебен процес и разрива със Сталин през [[1948]] г., Тито като бивш върховен ръководител на югославските партизани овладява еднолично цялата власт в бивша Югославия, налагайки за официална идеология на държавата т.нар. [[титовизъм]].