Индже войвода: Разлика между версии

Индже, чието истинско име е Стоян, е роден около 1755- – 1760 г. Според някои автори е родом от Сливен, по-точно от известната му махала Клуцохор, в която осемдесет години по-късно се ражда Хаджи Димитър. Според друга версия, предложена от изследователи на рода му, но срещаща се и у по-старите автори, вкл. у Раковски и Константин Иречек, още съвременниците му са се колебаели между Сливен и с. Попово, Ямболско, община Болярово. Като дете Стоян остава сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, откъдето е връзката с “града„града на стоте войводи”войводи“. Наред с това за негово родно място, макар и инцидентно, са сочени Жеравна, с. Попово, Карнобатско, и с. Доганджик, Лозенградско (Доганджа, околия Пехливанкьой, сега на територията на Турция), Източна Тракия.

След 1792 г. Индже се присъединява към кърджалиите. В някои случаи той действа заедно с помюсюлманчения българин Кара Феиз, родом от Брезник, Софийско (дн. в Пернишка област), един от най-известните размирници през “кърджалийското„кърджалийското време”време“. Факт е обаче, че в османо-турските документи, в които става дума за над сто и петдесет големи кърджалийски главатари, Индже не се споменава. Това показва, че ролята му е силно преувеличена от народното предание. Още Константин Иречек обръща внимание на обстоятелството, че според народните песни Индже е най-справедливият сред разбойниците. Оттук тръгват твърденията на почти всички автори, спирали се върху живота на Индже, че той често проявава милост, че се превръща в закрилник на онеправданите българи. Твърди се например, че той набива на кол насилниците на две български момичета, че щади населението в нападаните селища и т.н. В редица песни обаче, в зависимост от едни или други обстоятелства, на преден план изпъква “Индже„Индже кърджалията”кърджалията“, безмилостният разбойник и насилник, което показва, че в народната памет неговия образ съвсем не е еднозначен... В песни, съхранени във фолклора на кримските българи, зверствата на войводата и хората му не се забравени и след сто години! Изселниците от Граматиково и околните села, принудени да търсят спасение в Руската империя, в Цариград и на други места, свързват своята злочеста съдба най-вече с Индже. Същото може да се каже и за участието на Индже в кърджалийските нападения над Котел, Жеравна, Калофер, Карнобат, Елене, Габрово, Тетевен и т.н.

Разделя се с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из [[Странджа]], [[Сакар]] и Бакаджиците. Знаменосец му е бил [[Кара Кольо|Кара Кольо Омарчалията]]. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През [[1806]] г. заминава за [[Молдова (област)|Молдова]], където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан ''капитан Индже'' и ''Стоян волентир''.

По време на бурните събития, свързани с “Филики„Филики Етерия”Етерия“ на гръцкия национален водач Александър Ипсиланти и въстанието на Тудор Владимиреску, Индже премества семейството си в Русия (в Бесарабия), а той самия се включва в революционната армия. Целта е етеристите да преминат през Дунав в България, да вдигнат на оръжие християнското население на Балканите, на първо място българите, и да подкрепят въстанието в Гърция. Поради отрицателната позиция на Русия и конфликта между Ипсиланти и Владимиреску, след нахлуването на турски войски в дунавските княжества планът пропада. Голяма част от разбитите етеристи се спасяват в Русия и Трансилвания.

“Капитан„Капитан Индже”Индже“ (“Стоян„Стоян волентир”волентир“) взема дейно участие като командир в тези събития и загива в отчаяната битка с турците при с. Скулен на р. Прут, близо до гр. Яш, на 17/29 юни 1821 г. След смъртта му неговата съпруга Екатерина се завръща в Яш. В молба до властите тя изтъква заслугите на българския войвода и представя “... документ, че моят съпруг, капитан Индже, непрекъснато е служил както на споменатите двама владетели (...) Той направи много услуги на княжеския двор. Когато избухна въстанието и се записваха доброволците, моят съпруг, заедно с други атакуваха влиятелните турци, намиращи се тук, което е известно на всички...”

Кога и как Стоян Индже се озовава в Яш остава неясно. В цитирания по-горе документ е казано, че той е служил на двама молдавски владетели: Скарлат Калимаки (трикратно княз на Молдова: 24 август / 5 септември – 26 октомври / 7 ноември 1806, 4/16 август 1807 – 13/25 юни 1810, 17/29 септември 1812 – юни 1819) и Михаил Суцу ІІ Младши (12/24 юни 1819 – 29 март /10 април 1821). Отиването на Индже на север от Дунав без съмнение е във връзка с руско-турската война от 1806- – 1812, когато десетки хиляди българи емигрират в Молдова и Руската империя. Според някои от биографите на Индже той е участвал във формираната по време на войната българска „земска войска“, за което обаче няма доказателства. Възможно е Индже и хората му да са напуснали българските земи заедно с преселващи се към Влашко, Молдова и Руската империя групи население в хода на руско-турската война.

На пръв поглед неочаквано, поне що се отнася до широката публика, може да се търси още една „българска връзка“ в съдбата на Индже - – негови евентуални контакти с известния възрожденски деец и виден османски държавен функционер Стефан Богориди. Не е излишно да се припомни, че Богориди е приближен на княз Скарлат Калимаки. Той пристига заедно с него в княжество Молдова през 1812 г., като до 1819 г. е хетман (управител) на Галац и член на държавния съвет (диван). По същото време, както стана дума, Индже е на служба в самия княжески двор. Когато през 1819 г. Калимаки е поставен на княжеския престол във Влахия, Богориди придружава своя покровител в Букурещ. През 1821 – 1822 г. Богориди е назначен за „каймакам“ (наместник) на молдавския престол, така че Екатерина, вдовицата на Индже, вероятно е разчитала на това обстоятелство. С оглед на казаното молбата на съпругата на Индже очевидно не цели да запознае властите с делата и заслугите на Стоян Индже, които няма как да не са били известни на Стефан Богориди, а и не само на него (впрочем, в нейното обръщение е казано „на всички“), а да ги припомни предвид конкретните трудности на неговите близки. Дали има някаква по-конкретна връзка между емигрирането на Стоян Индже в княжество Молдова и високата служба на Стефан Богориди в Галац и Яш е трудно да се отговори, освен ако не се намерят документи и свидетелства в такава посока.