Дойран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове
Ред 30:
{{цитат|Цялата му рая е от [[гърци|гръцки]] и [[българи|български]] неверници. Мюсюлманите са малко, а мнозинството са християните.<ref>Евлия Челеби. „Пътепис“. том VII</ref>}}
 
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Малешева от 1621-1622 година е отбелязано село Дойран с 333 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 285 </ref> Войните с [[Унгария]] и [[Хабсбурги]]те от [[16 век|16]]XVI и [[17 век]] допринасят за икономическия просперитет на града, който постепенно се превръща във важен занаятчийски център. С този възход през 17 век постепенно се променя и демографската картина на града след масово заселване на [[турци|турско]] население. Така Дойран придобива традиционния си и за по-късния период вид на град от две части – долен град – Вароша, където живее християнското население и горен, където живее турското и циганското мюсюлманско население.
 
Градът е изграден амфитеатрално в стила на [[Цариград]]ската и [[Солун]]ската архитектура и тъй като напомнял на Солун го наричали ''Малкият Солун''. Има калдъръмени улици, водопровод с чиста вода, каптирана от изворите над града и доведена до много градски чешми чрез керамични тръби, градска баня – [[Дойрански хамам|хамам]], който обслужвал всички жители – мъже и жени, християни и мюсюлмани, три църкви и три джамии, няколко училища и часовникова кула.