Македонски научен институт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове |
||
Ред 143:
Печатният орган на Института списание „[[Македонски преглед]]“ публикува статии, рецензии и материали по широк кръг проблеми от историята, етнографията, фолклора и езикознанието. До края на Втората световна война са публикувани 13-годишнини на списанието. Негови сътрудници са около 120 души български учени, между които професорите Милетич, Георгов, Балабанов, [[Васил Златарски]], Михаил Арнаудов, [[Иван Шишманов]], [[Йордан Иванов]], [[Анастас Иширков]], Стоян Романски, [[Стефан Младенов]], Кръстьо Мирчев, [[Иван Снегаров]] и други, както и чуждестранни учени слависти като [[Николай Державин]], [[Михаил Сперански]], [[Михаил Попруженко]], Афанасий Селишчев, [[Леон Ламуш]] и други.
По-известни измежду издадените от Института документални сборници, монографии, научно-популярни книги и брошури от серията ''Македонска библиотека'' са: ''Документи за противобългарските действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912-1913 г.,'' книгата на Иван Георгов ''Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите,'' на [[Георги Баждаров]] ''Македонският въпрос вчера и днес,'' на [[Георги П. Генов]] ''Правното положение на малцинствата (с особен оглед на българските малцинства в съседните държави)'' и други. Ценни сведения за революционното движение в края на
Дело на МНИ е построяването на [[Македонски културен дом|Македонския културен дом]] в София, който става духовно средище на бежанците от Македония. В сградата на дома е подредена историко-етнографска сбирка, с около 1000 уникални експоната, както и библиотека с 4000 тома специализирана литература.
| |||