Емил Фишер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Преподаватели във Вюрцбургския университет, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
През 1878 г. Фишер се класира като приватдоцент в [[Мюнхен]], където през 1879 г. е назначен за доцент по [[аналитична химия]]. През същата година му е предложено, но той отказа, председателското място в катедрата по химия в [[Аахен]].
През 1881 г. е назначен за професор по химия в университета в [[Ерланген]], а през 1883 г. е поканен от ''„Badische Anilin- und Soda-Fabrik“'' да насочи към тях своята научна лаборатория. Фишер
През 1885 г. е помолен да стане професор по химия в [[Вюрцбургски университет|Университета на Вюрцбург]], където остава до 1892 г., когато е поканен да замени А. У. Хофман като председател на катедрата по химия в [[Берлински университет|университета в Берлин]]. Там той остава до смъртта си.
Ред 38:
== Научна дейност ==
През 1875 г. Фишер открива фенилхидразина, докато работи в Страсбург с фон Байер.<ref>Fischer, E. (1875) [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k90680z/f589.zoom.langEN „Ueber aromatische Hydrazinverbindungen“] (On aromatic hydrazine compounds), ''Berichte der deutschen chemischen Gesellschaft'', '''8''': 589 – 594.</ref> Това съединение ще изиграе критична роля в по-късните изследвания на Фишер върху [[захар]]и. Докато е в Мюнхен, Фишер продължава да работи с [[хидразин]]и заедно с братовчед си [[Ото Фишер]], който го е последвал в Мюнхен. Двамата разработват нова теория за състава на багрилата, получени от [[трифенилметан]], доказвайки я с експериментална работа.
В Ерланген, Фишер изучава [[чай]], [[кафе]] и [[какао]], а именно, [[кофеин]] и [[теобромин]].
Работа
През 1884 г. Фишер започва своята обширна работа върху захари. Още преди 1880 г. е известна [[алдехид]]ната формула на [[глюкоза]]та, но Фишер го доказва в поредица от трансформации като например окисляването в [[алдонова киселина]] и действие на фенилхидразин, който той е открил и което прави възможно формирането на фенилхидразони и озазони. С превръщането в озазон той установява връзката между [[глюкоза]], [[фруктоза]] и [[маноза]], които той открива през 1888 г. През 1890 г. чрез [[епимеризация]] между [[глюконова киселина|глюконова]] и малонова киселина, той доказва стереохимичната и изомерна природа на захарите, а между 1891 и 1894 г. установява стереометричната конфигурация на всички познати захари и точно предсказва възможните изомери, чрез изобретателно прилагане на теория на асиметричен въглероден атом на [[Якоб Вант Хоф|Вант Хоф]] и [[Жозеф Ашил Ле Бел|Ле Бел]], публикуван през 1874 г. Реципрочният синтез между различните [[хексоза|хексози]] чрез изомеризация и след това между [[пентоза|пентози]], [[Хексоза|хексози]] и [[хептоза|хепртози]], чрез реакцията на разграждане и синтез, доказва стойността на систематиката на [[въглехидрат]]ите, която е установил. Неговият най-голям успех е синтез на глюкоза, фруктоза и маноза през 1890 г., като се изходи от [[глицерол]]. Този монументален труд върху захари, извършен между 1884 и 1894 г., е продължен с друга работа, най-важни от която са неговите изследвания на [[глюкозид]]и.
Ред 54:
{{нобел химия}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Фишер, Емил}}
[[Категория:Германски химици]]
[[Категория:Германски биохимици]]
[[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]]
[[Категория:Германци носители на Нобелова награда]]
[[Категория:Възпитаници на Бонския университет]]
[[Категория:Преподаватели във Вюрцбургския университет]]
[[Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество]]
[[Категория:Самоубийци]]
[[Категория:Родени в Северен Рейн-Вестфалия]]
| |||