Отваря главното меню

Промени

10 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове
== История ==
 
В местността ''Старо селище'' (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността ''Кръсто'', има античен [[некропол]]. От тук произхожда колективна находка от около 1600 медни [[Византийска империя|византийски]] монети от края на XII и първата половина на [[13XIII век]]. [[Средновековие|Средновековното]] селище е възникнало в местността ''Църковен'' (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според [[Йордан Заимов]] се е наричало ''Църковене'' или ''Църковяне''. През първата половина на [[17XVII век]] жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село.
 
С имената ''Гореми'' и ''Горелина'' селото се споменава в [[Османска империя|османски]] регистри от 1611–1617, 1650 и 1660. Поминък на населението през [[19XIX век]] са [[животновъдство]]то ([[овца|овце]], [[коза|кози]], [[свиня|свине]]) и [[земеделие]]то ([[царевица]], [[ръж]], [[ечемик]]). През 1860 на мястото на малък [[параклис]] от 1804 е построена [[Църква (сграда)|църква]]та „[[Свети Димитър (Гореме)|Свети Димитър]]“ ([[паметник на културата]]).
 
През [[Българско възраждане|Възраждането]] Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза]], а след 1878 към [[Петрич]]ката каза на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гореме (''Gorémi'') е посочено като село със 82 домакинства с 220 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.</ref>
По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] 1878–1879 е сформирана местна чета с войвода [[Стоян Янчов]]. В Гореме и селата [[Добри лаки]] и [[Игралище]] се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват [[петиция]]та на бежанци от [[Македония (област)|Македония]] до генералния [[Консул (Древен Рим)|консул]] на [[Великобритания]] в [[София]] с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878).
 
През 1890 година е открито начално [[училище]]. Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на [[19XIX век]] [[Васил Кънчов]] в известната си статистика („[[Македония. Етнография и статистика]]“) споменава селото под името Гореме с 800 жители [[българи]]-[[християнство|християни]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с. 188]</ref>. .
 
В селото е създаден един от първите комитети на [[ТМОРО]] в [[Каршияк]]а (преди 1900). През 1901 година селото е посетено от [[Гоце Делчев]]. Тук той научава новината за [[Солунска афера|Солунската афера]]. По време на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] през есента на 1902 година Гореме е един от главните въстаннически центрове в Петричко.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.207.</ref> Активна революционна дейност развива учителят [[Стоян Стаменов]], войвода на местната чета, която по време на въстанието през 1902 води тежък бой с турска войска близо до селото. В навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] 1903 година четата е разбита от турците.
109 641

редакции