Разлика между версии на „Горно Караджово“

3 байта изтрити ,  преди 3 години
м
Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
м (Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове)
 
=== В Османската империя ===
През [[19XIX век]] Горно Караджово е българско село в [[Сяр|Серска]] [[кааза|каза]] на Серски санджак. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 ''Големо Караджа'' (Golémo-Karadja) е посочено като село с 56 домакинства със 150 жители българи и 12 мюсюлмани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 118-119.</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Горно Караджово живеят 480 души [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176]</ref>
 
След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Горно Караджово има 480 българи екзархисти и в селото има основно българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.198-199.</ref> В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Караджово църквата и училището са в един двор, където учител е К. Румчев, а учениците са 42 (30 момчета и 12 момичета).<ref>Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 143.</ref>
116 960

редакции