Капиново: Разлика между версии

В 19 век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Капиново)|Свети Илия]]“ е изградена в 1867 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=380&Itemid=55| заглавие = Храмови низ Богомилската парохија | достъп_дата = 17 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 3 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | език = | цитат = }}</ref>

 

 

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Капиново има 14 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и в селото работи сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.</ref>