Охридска архиепископия: Разлика между версии

След падането на България под византийска власт през 1018 г. с указите на император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] от 1019 г. [[Българска патриаршия|Българската Патриаршия]] е понижена в ранг и обявена за ''Българска автокефална [[архиепископ]]ия'' със седалище в [[Охрид]], последната българска столица и тогавашно седалище на [[Българска патриаршия|българския патриарх]]. Диоцезът, българската народност на предстоятеля ѝ и правата ѝ са определени с две [[Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия]].

 

 

Независимостта и&#768; от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] е уредена до 1020 г. в споменатите три указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху територията на цяла [[България]], без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите ѝ да са само българи.<ref>Българската християнска цивилизация и българските манастири - [[Божидар Димитров]] ИК "Фондация Ком", С. 2001.</ref>

Известна е подарената от император [[Андроник II Палеолог]] на предстоятеля на [[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската афтокефална архиепископия]] плащаница, за употреба при благослужението в църквата [[Света София (Охрид)]]. На императорския дар е извезан надписa: {{цитат|Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог|}}.

 

 

По-известните от охридските архиепископи са: