Славяните в Гърция: Разлика между версии

Авторът – известен славист, започва подготовката му още през 30-те години на [[20XX век]]. За изготвянето му са ползвани всички научни езиковедски трудове по темата, и в частност [[история на българския език|историята на българския език]] на [[академик]] [[Стефан Младенов]], издадена на немски от Макс Фасмер.

Трудът търпи второ издание на немски през 1970 г. в [[Лайпциг]] – [[ГДР]]. Предвид политическата конюнктура по това време, в предговора към това второ издание, Ханс Дитен опитвайки се да заобиколи въпроса за времето на първото издание, принизява от [[политика|политическа]] страна „славяните в Гърция“, твърдейки че, Макс Фасмер е надценил в труда си значението на т.нар. „негръцки компоненти“ (български, албански, арумънски и др.), и в частност славянските, за формиране на [[етимология]]та на [[име]]ната и [[топоним]]ите в съвременна [[Гърция]]. Нещо повече – тръгвайки още от проучванията на [[Якоб Фалмерайер|Якоб Филип Фалмерайер]], Фасмер достига по пътя на лингвистичните си проучвания до извода (твърде преувеличен според второто немско издание в ГДР), че жителите на територията, на която е възкресена Гърция в началото на [[19XIX век]] до началото на [[20XX век]], в по-голямата си част не са потомци на древните [[елини]], а са се формирали като етнос в хода на вековете от народи, мигрирали на територията на Гърция след това. Според Макс Фасмер най-съществен е славянският поток към територията на Гърция през [[7VII век]], последван от [[албанци|албанския]] през [[14XIV век]] в [[Душанова държава|Душановата държава]].