Димитър Талев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове |
||
Ред 67:
==== След Девети септември ====
По това време – при наложената и съзнателно следвана самоизолация от обществено-политическия и литературен живот, при максимална концентрация и воля за самоотстояване, Талев написва следващите 2 книги от останалата незавършена (по авторски замисъл) романова серия. Тетралогията – „[[Железният светилник]]“, „[[Преспанските камбани]]“, „[[Илинден (роман)|Илинден]]“ и „[[Гласовете ви чувам]]“ (която излиза едва през 1966 г.) е първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов [[епос]] за подготовката, зенита и епилога на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-преображенското въстание]], изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. С епически замах и възрожденска влюбеност Талев пресъздава борбата на българския народ за независима национална [[българска църква|черковна]] организация, за демократизация на учебното дело в антидогматичен, антиклерикален дух, за превръщането на българското [[училище]] от светско в общонародно. Възстановява процеса на организиране и утвърждаване на [[революционен комитет|революционните комитети]] като характерна национална форма и своеобразен принос в развитието на европейските народноосвободителни движения и национални борби. Проследява извисяването на българската революционно-демократична мисъл до водещите тенденции във философско-светогледните системи на времето. Успоредно с това Талев отразява могъщите [[ренесанс]]ови процеси, протичащи в недрата на една локално ограничена освободителна борба. Летописът прераства в история на разкрепостяването и консолидацията на ренесансовата личност, усложнени и обременени от сгъстения исторически трагизъм, от абсурдите в националните, политически, етнопсихологически драми и конфронтация на [[Балкански полуостров|балканските]] народи на един географски и исторически кръстопът (края на XIX и нач. на
След издаването на първите 3 книги от тетралогията, вниманието на писателя е съсредоточено към втората голяма тема на творчеството му – темата за личността и епохата на [[Самуил]]. От 1956 до началото на 1960 г. Талев осъществява дълголетния си замисъл за разгърнато епическо повествование – написва и издава „[[Самуил, цар български]]“, тритомен роман-летопис за края на [[Първата българска държава]]. През 1948 г. Талев написва повестта „Въстанието в Чипровец“, която излиза през 1954 г. под заглавие „Кипровец въстана“, повестта представлява една своеобразна панорама на [[Чипровското въстание]]. През 1962 г. обнародва историческата повест за [[Братя Миладинови]] „Братята от Струга“ и романа за [[Паисий Хилендарски]] „Хилендарският монах“. Двете произведения говорят за интересът на писателя към възрожденската епоха. През 1962 г. излиза сборникът "Разкази. Повести" с подзаглавие 1927-1960. В него Талев е събрал разкази писани през съответния период подредени в следните раздели: "Някогашни люде", "Легенди" и "Случки". В сборникът присъстват и повестите "Два милиона" и "Последно пътуване", в които Талев рисува по-широки картини на живота, сред които героите му страдат и се борят за по-добри дни. Със забележително майсторство той разкрива човешката душа с нейните светли и тъмни страни, с нейните стремежи към красивото в живота и сблъскването с низостите.
| |||