Траянови врата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове |
||
Ред 32:
== Крепост ==
Проходът е наречен по името на римския император [[Траян]], с когото се свързва съществувалата там крепост. Проучена е през 1975 г. при разкопки, ръководени от [[Димитрина Джонова]]. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от
В Древността проходът носи името '''Суки''' (на [[латински]]: ''Succi''), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име ''Соней'' (на латински: ''Soneium''). През
{{цитат|''Хребетите на високите планини [[Стара планина|Хемус]] и [[Родопи]], от които първата започва от [[Дунав|Истър]], а втората – от отсамния бряг на [[Вардар|Аксий]], се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя [[Илирик]] от [[Тракия]], като оставя от едната страна [[Вътрешна Дакия]] и [[София|Сердика]], а от другата – [[Тракия]] с [[Филипопол]]. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.''<ref>Амиан Марцелин, XXI, 10, 3 – 4, прев. Хр. Данов и Б. Геров.</ref>|||4}}
|