Беньо Цонев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове |
||
Ред 35:
Главна цел, на която Беньо Цонев подчинява енергията си на учен и изследовател, е написването на пълна история на българския език. В статията „Увод към историята на българския език“ той определя три главни задачи, към разрешаването на които трябва да се насочат българските езиковеди: „1. Да се установи какъв е бил българският език, когато се отделя от другите нему сродни езици. 2. Как се менява и развива българският език, докато живее отделно и само за себе си. 3. Какъв е сега българският език след всичките си менитби“. Изчерпателен и точен отговор на тези въпроси Беньо Цонев започна да дава в много свои проучвания и по този начин подготвя здрави основи за създаване на научна история на българския език. Само първият том на замислената от него многотомна история на българския език излиза приживе му - през 1919 г. Многобройните езиковотворчески и диалектоложки изследвания на Беньо Цонев са събрани и издадени след неговата смърт от ученици и колеги като втори и трети том на „История на българския език“. Това изключително негово начинание е продължено и довършено достойно от [[Стефан Младенов]].
Беньо Цонев е привърженик на историческия подход при разглеждане на езиковите факти. Негови са описанията на редица известни днес на научната общност славянски ръкописни сбирки, както и изданията на множество стари български писмени паметници. През 1905 г. излиза описанието му на [[Кюстендилското четвероевангелие]], а на следващата година (1906) като книга 1 от поредицата „[[Български старини]]“, издавана от [[Археографска комисия|Археографската комисия]] при Министерството на просветата, обширното [[палеография|палеографско]] и езиково описание на [[Добрейшово евангелие|Добрейшовото четвероевангелие]] - среднобългарски паметник от
Друг важен аспект в дейността на Беньо Цонев са [[кодикология|кодиколожките]] и палеографските му изследвания на славянски ръкописи от Средновековието и османския период: неговите описи на ръкописната сбирка на [[Рилски манастир|Рилския манастир]], ръкописните и старопечатни книги в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека в София]], на славянските ръкописи и старопечатни книги в [[Народна библиотека „Иван Вазов“|Пловдивска народна библиотека]] и библиотеката на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], на славянски ръкописи в [[Хърватска библиотека в Загреб|Югославянската библиотека в Загреб]], [[Държавна библиотека в Берлин|Кралската библиотека в Берлин]] и други известни книгохранилища.
Ред 45:
Важна част от езиковедската дейност на Беньо Цонев е посветена на въпросите за правописа и книжовния език. Много са неговите статии, публикувани във вестници и списания, в които той обяснява и предлага как може да се стигне до правилност, благозвучие и изразителност в устната и писмената реч на българина. В част от тези свои статии, той прилага резултатите, до които е стигнал в своите проучвания върху развитието на българския писмен и говорим език. Беньо Цонев е съавтор на „Български тълковен речник“ - първия речник, който си постави задача да представи пълно речниковото богатство на българския език.
Характерна особеност за научната дейност на Беньо Цонев е свързването на езиковото развитие с литературната и творческа дейност на видни български книжовници и писатели, включително [[Паисий Хилендарски]], и предимно тези живели преди него, които са създатели на тъй наречената „[[дамаскинска книжнина]]“. В списанията и вестниците от началото на
===Обществена дейност===
| |||