Отваря главното меню

Промени

6 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове
През [[1895]] г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата [[Константин Величков]], предлага нов проект, напълно изхвърлящ {{Уникод|ѣ}} от азбуката. И този проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с {{Уникод|ѣ}} на етимологичното му място. Изписването на {{Уникод|ѣ}} на етимологичното място е утвърдено и с [[s:Правила за ят в Правописното упътване на Тодор Иванчев|правописното упътване]] на министър [[Тодор Иванчов]] от [[1899]] г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът [[Мисъл (литературен кръг)|„Мисъл“]] – след [[1910]] г. съчиненията на [[Пенчо Славейков]] се печатат без {{Уникод|ѣ}}.
 
От началото на [[20XX век]] отношението към въпроса с {{Уникод|ѣ}} започва силно да добива политически измерения. Левите политици – [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[Български земеделски народен съюз|земеделци]] започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През [[1921]] година това е направено с [[Омарчевски правопис|правописната реформа]] на [[Стоян Омарчевски]], министър на просвещението в Правителството на [[БЗНС]]. Тази реформа среща значителна критика, защото премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от [[македонци|македонските българи]] от [[Пиринска Македония]] и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното е добива статус на символ на [[българщина]]та. [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] отказва да приеме реформата и след преврата от [[9 юни]] [[1923]] г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е – я си личи в различни словоформи.
 
През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор [[Стефан Младенов]] се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор [[Стефан Младенов|Младенов]] пише:
[[File:Wrong older russian syntax 1.jpg|мини|250п|Пример за неграмотно използване на ят в руската дума „антиквариат“ -- „Антиквариатѣ“ вместо правилното старо „Антикваріатъ“]]
 
При реформата на [[кирилица]]та от [[Петър I (Русия)|Петър I]] в 1708 година и създаването на така наречената Гражданска кирилица буквата {{Уникод|ѣ}} е съхранена без обсъждане, което говори, че руският изговор на ''е'' и {{Уникод|ѣ}} все още е бил различен. Но още във втората половина на [[18XVIII век]] [[Михаил Ломоносов]] отбелязва, че „буквите е и {{Уникод|ѣ}} в обикновения език имат едва забележима разлика“. След един век [[Яков Грот]] заявява в „Руски правопис“, че 1885: „в тяхното произношение няма ни най-малка разлика“. В някои руски диалекти обаче и до днес се е запазило специфично произношение на звука ''е'' под ударение на етимологичното място на стария ят.
 
Още в [[18XVIII век]] [[Василий Тредиаковски]] иска премахването на {{Уникод|ѣ}} от руската азбука. По-късно цар [[Николай I (Русия)|Николай I]] обмисля дали да не издаде подобен указ, но се отказва, тъй като съветниците му го убеждават, че {{Уникод|ѣ}} служи, за да се различават грамотните от неграмотните. В 1904 година комисия под председателството на Алексей Шахматов предлага премахването на буквата {{Уникод|ѣ}}. Проектът за реформа на правописа от 1911 година, изработен от [[Руска академия на науките|Императорската академия на науките]] е замразен със заповед на цар [[Николай II (Русия)|Николай II]] и така буквата ят си остава кошмарът на руския ученик. Вследствие на трудното научаване на дългия списък от думи, в които етимологически стои ят в руския език се появяват изразите ''выучить на ять'' и ''знать на ять'', означаващи „да научиш“, „да знаеш наизуст“.
 
През лятото на 1917 година с декрет [[Временно правителство|Временното правителство]] прави правописна реформа, която изхвърля буквата {{Уникод|ѣ}} от руската азбука, но за утвърждаването ѝ са необходими още два декрета на съветската власт от декември 1917 и отново от 15 октомври 1918 година. Както и в [[България]] правописът влиза в сферата на политическите борби, като буквата {{Уникод|ѣ}} става символ на [[Бяла гвардия|бялата]] интелигенция. Реформата не е приета на териториите, контролирани от [[Бяла гвардия|белите]], а по-късно отново подобно на българския случай емигрантските издания също продължават да се печатат по стария правопис дори и след [[Втора световна война|Втората световна война]]. „Убийство на символа, убийство на същността! Вместо езика на Пушкин, ще се чува дивият говор на футуристите“, пише списание „Аполон“.
110 419

редакции