Австро-турска война (1787 – 1791): Разлика между версии

'''Австро-турската война от 1787 – 1791 г.''' е последната [[австро-турски войни|австроАвстро-турска война]]. Подета е по инициатива на [[Хабсбургска монархия|Австрия]] в подкрепа на [[Руска империя|Русия]] по време на [[Руско-турска война (1787- – 1792)|Руско-турската война]] от 1787 – 1792]] г.

Императорът на [[Свещената Римска империя]] [[Йосиф II]] е личен приятел и ревностен съюзник на [[Екатерина II]]. След като през 1787 г. [[Османската империя]] обявява война на Русия, австрийският император подкрепя стратегическия си съюзник. През януари 1788 г. Австрия обявява война на [[Турция]].

Въпреки този външно матифестиранманифестиран акт значителна част от австрийската войска се разтяга върху обширна дъга от река [[Днестър]] до [[Адриатика]] по границите на империята. За активни действия срещу турците е ангажирана само армията на принц [[Фридрих Йосия Сакс-Кобург-Заалфелдски]]. Нейна непосредствена цел е превземането на крепостта [[Хотин]]. Влизането на Австрия във войната не е имало практически ефект върху основния театър на бойните действия – Черноморския. Не без значение за това е и обстоятелството, че в Австрия от 1788 г. върлува [[епидемия]], а много от войниците са в болниците.

== Кампания от 1789 годинаг. ==

В кампанията от 1789 г. австрийците решават да концентрират усилията си в [[Сърбия]] и [[Хърватия]]. За взаимодействие с руските войски в [[Молдова]] е отделен корпус в състав от 18 000 военнослужещи под командването на принц Кобурготски. Съвместната руско-австрийска армия побеждава турците в [[Битка при Фокшани|битката при Фокшани]] и в [[Битка при Римник|битката при Римник]]. Разбиването на турците в тези битки позволява на маршал [[Ернст Гидеон фрайхер фон Лаудон|Лаудон]] да изгони турците от [[Банат]] и в края на септември да превземе [[Белград]]. Принц Кобурготски завзема [[Влашко]] и влиза триумфално в [[Букурещ]].

== Кампания от 1790 годинаг. ==

През 1790 г. армията на принц Кобурготски превзема турската крепост [[Оршова]], след което обсажда крепостта Журжу, но успешен набег на турците през месец юни принуждава австрийците да вдигнат обсадата. През юни австрийците побеждават турците при [[Калафат]]. Въпреки тозитази победа до принц Кобурготски достига новината, че турците ще атакуват от Журжу към Букурещ с цел да отрежат австрийските от руските части. Австрийският главнокомандващ във Влашко пише до [[Суворов]] писмо с молба за помощ.

Император Йосиф II почива през февруари 1790 г. Неговият наследник на трона император [[Леополд II]] решава да започне сепаративни мирни преговори с Османската империя и сключва примирие с турците, поставяйки в опасност на руските войски. След дълги преговори през август 1791 г. е подписан [[Свищовски договор|Свищовският договор]]. Към този [[сепаративен мир]] Австрия е подтикната от заплахата на [[Прусия]] (бивш съюзник на Османската империя), както и от събитията във [[Франция]] по времето на [[френска революция|Френската революция]], което я кара да обърне внимание на западните си граници. По тези причини придобивките на Австрия от участието ѝ във войната са повече от скромни: крепостта Оршова и 2два гранични града в Хърватия.

С тази война се слага край на австро-турските войни, продължили 3 века, за господство над [[Панонска низина|Панонската низина]] и в частност над [[Унгария]] в уния с Хърватия (виж [[хърватскоХърватско-унгарска уния]]).

Още по време на военните действия в османския тил настъпват сериозни [[кърджалии|кърджалийски размирици]]. След войната на практика в цяла [[Румелия (област)|Румелия]] (балканските владения на [[Високата порта]]) настъпва [[анархия]]. Постепенно във [[Видин]] се укрепва [[Осман Пазвантоглу]], който в съюз с наследника на [[Кримско ханство|Кримското ханство]] прави няколко похода срещу [[Цариград]], като те предварително си поделят властта след евентуално сваляне на [[Султан|султана]] – за кримския владетел султанството, а за видинския [[феодал]] – поста [[великВелик везир]].

На практика в самото начало на [[19 век]] Портата се оказва без всякакъв фактически контрол върху европейските си владения. Това я принуждава на няколко пъти нито да отхвърли, нито да приеме предложената ѝ австрийска помощ за справяне с метежниците (включително и за даване на политическо убежище в Австрия на Пазвантоглу), понеже знае, че тя ще ѝ струва сериозни териториални отстъпки. От своя страна Дунавската монархия е обезсърчена да воюва повече срещу разкапващата се Османска империя, защото пък от своя страна се притеснява след френската революция и възходът на [[Наполеон Бонапарт]], дали резултатът от разпадането на Османската държава няма да е от полза за най-големия ѝ съперник в [[Европа]] – [[Първа френска империя|Първата френска империя]] с оглед и на стартиралия междувременно [[Египетски поход]].

През следващия 19 век, вследствие от [[Наполеоновите войни]] и договореностите от [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], създадената през 1804 г. [[Австрийска империя]] не се ангажира пряко с военни действия на [[Балканите]]. За сметка на това за постигането на своите интереси в Османската империя тя залага на западнославянската [[еманципация]], противопоставяйки я (до създаването на [[Австро-Унгария]] през 1867 г.) на унгарското национално движение, като залага и на балканското съперничество между еманципиращите се млади нации при разпространението и господството на [[национализъм|национализма]] през целия 19 век.