Уикипедия

Никита Хрушчов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавки
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Държавник инфо
|име = Никита Хрушчов
|наставка =
|портрет = Nikita Khrusjtsjov.jpg
|длъжност = Ръководител на Съвета на министрите на [[СССР]]
Line 32 ⟶ 31:
|националност = [[СССР]], [[Русия]]
|партия = [[Комунистическа партия на Съветския съюз|КПСС]]
|партия2съпруг = [[Нина Кукарчук]]
|родства =
|първа дама =
|съпруг(а) = [[Нина Кукарчук]]
|деца = Юлия, Леонид, Рада, Сергей, Елена
|седалище =
|религия = [[атеист]]
|alma mater =
|професия =
|подпис = [[Файл:Nikita Khrushchev Signature2.svg|100п]]
|уебсайт =
|преданост = {{Флагче|СССР}} [[Червена армия]]
|род войски = Въоръжени сили на СССР
|години на служба = 1941–19451941 – 1945
|звание = [[Генерал-лейтенант]]
|войсково поделение =
|командвания =
|войни = [[Втора световна война]]
|отличия = Герой на Съветския Съюз (1964 г.), Герой на Социалистическия Труд (1954 г., 1957 г. и 1961 г.), Лауреат на международна Ленинска премия „За укрепване мира между народите“ (1959 г.), три ордена "Ленин"„Ленин“, ордени "Суворов"„Суворов“ 1-а и 2-а степен, орден "Кутузов"„Кутузов“ 1-а степен, орден "Отечествена„Отечествена война"война“ 1-а степен, орден "Трудово„Трудово Червено Знаме"Знаме“ и три медала.
}}
 
'''Ники&#768;та Серге&#768;евич Хрушчо&#768;в''' ({{lang-ru|Никита Сергеевич Хрущёв}}) е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[политика|политик]], [[диктатор]]<ref>https://books.google.bg/books?id=gTv99LBYSL4C&pg=PA140&dq=Nikita+Khrushchev+dictator&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiPzO688KrbAhUkyqYKHYYXBbIQ6AEIPjAD#v=onepage&q=Nikita%20Khrushchev%20dictator&f=false</ref> на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] начело на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] [[Комунизъм|комунистически]] режим в страната след смъртта на [[Йосиф Сталин]].
 
Хрушчов е роден на [[15 април|3 (15) април]] [[1894]] г. в село [[Калиновка]], [[Курск]]а губерния, разположено в близост до украинската граница. Произхожда от работническо-селско семейство. В ранна възраст той е овчар, а след това работи като механик в заводите и мините на [[Донбас]] от [[1908]] г. (едва 14-годишен), по-късно е участник в [[Гражданска война|Гражданската война]] ([[1918]]- – [[1920]] г.). През [[1929]] г. Хрушчов постъпва и следва до [[1931]] г. в [[Москва|Московската]] промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931–19351931 – 1935 г.).
 
През [[1934]] г. Никита Хрушчов става член на Централния комитет на партията, а от 1938 до 1947 г. е първи секретар на Централния комитет на Украинската болшевишка партия.
 
През периода 1935–19381935 – 1938 г. Н. Хрушчов е първи секретар на московския градски партиен комитет.
 
По време на [[Втората световна война]] Хрушчов е партиен комисар на фронта и достига до военното звание [[генерал-лейтенант]] през [[1943]] г. След войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на [[ВКБ (б)]] от декември [[1949]] г. и едновременно в периода 1949 -1953 г. е Първи секретар на Московския комитет (МК) на партията. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея.
Line 69 ⟶ 63:
След смъртта на [[Йосиф Сталин]] Никита Хрушчов е избран за [[Генерален секретар на ЦК на КПСС|Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз]] от [[1953]] до [[1964]] и [[Председател на Съвета на министрите на СССР]] от [[1958]] до [[1964]]. През [[1959]] г. получава [[Ленинска награда за мир]].
 
Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на [[КПСС]] през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “„[[култ към личността|култа към личността]] на Сталин”Сталин“ и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. След Двадесетия конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа„култа към личността”личността“. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов съществува относителна творческа свобода за интелектуалците.
 
Като използва възможностите на [[Планова икономика|плановата икономика]], Хрушчов прави опит да активизира [[земеделие]]то, с което [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] да изпревари [[САЩ]] в селскостопанското производство, хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в [[Казахстан]].
 
По време на Великата отечествена война 1941 -– 1945 г. Никита Хрушчов служи в армията. Той е член на Военния съвет на Киев. Взима активно участие в отбраната на Сталинград и в подготовката на разгрома на германските войски при Сталинград.
 
В следвоенния период Хрушчов работи много за организиране на борбата за възстановяване и развитие на икономиката.
Line 86 ⟶ 80:
Калиновка е малко селце, учителката на Никита, Лидия Чевченко, заявява, че никога не е виждала толкова бедно село. Никита работи още от малък като овчар и в продължение на четири години учи в енорийското училище на селото, след което под закрилата на Чевченко в държавното училище на Калиновка. По-късно в своите мемоари, Хрушчов споделя, че Чевченко е била атеист и с отказа си да посещава църквата, не се нравела ни най-малко на селяните, а при посещенията на брат си, давала забранени от правителството четива на младия Никита. Тя насърчавала Никита нееднократно да продължи образованието си, но финансовата нестабилност в семейството му попречва.
 
През 1908 Сергей Хрушчов се мести в Юзовка (наречен така до 1924 на името на откривателя си Джон Хюс, след което прекръстен на Сталино и [[Донецк]] през 1961) в областта Донбас. Година по-късно, на четиринадесетгодишна възраст, Никита се мести при баща си, малко, след което го последват майка му и сестра му. Юзовка се е намирала в центъра на един от най-индустриализираните региони в рамките на Руската империя. След многобройни опити в различни сфери, родителите на Никита му намират работа като помощник-монтьор. Към края на своето обучение, Хрушчов е нает на работа в машиностроителен завод “Едуард Босе". Той губи мястото си, след като организира подписка за събиране на помощи за жертвите от [[Ленски разстрел|Ленския разстрел]], и бива нает да преправя екипировки в мина, в близост до [[Рутченково]], където организира и разпространява статии за "„[[Правда]]"“ (руски вестник, тогавашно издание на комунистическата партия до 1991). По-късно става ясно, че иска да емигрира към САЩ за по-добро заплащане.
 
При избухването на Първата световна война, Хрушчов е освободен от военна повинност, бидейки опитен ковач. Наемник в ателие, притежаващо материала от дузина мини, той взима участие в множество стачки, борещи се за по-високи заплати, по-добри условия за работа и за края на войната. През 1914 г. той се жени за [[Ефрозиния Писарева]], дъщеря на отговорник в мината на Рутченково. Те имат две деца, дъщеря Юлия, родена 1915 и син Леонид, роден 1917 г.
Line 95 ⟶ 89:
През 1918 г. Болшевиките подписват Брест-литовски мирен договор с централните сили и германците окупират Донбас, което кара Хрушчов да се върне в Калиновка. В края на 1918, началото на 1919, той е мобилизиран към Червената армия като политически пратеник. Пост създаден на скоро, за да втълпява болшевишките идеи сред новобранците и за да подсилва морала сред войсковите части.
 
През 1918 става ръководител на отряда “„[[Червена гвардия]]”“ в Рутченково и политически комисар на 2-ри батальон, 74 полк, 9 пехотна дивизия в 9 [[Червената армия]] на Царичинския фронт. После става инструктор на политическата [[Кубан]]ска армия. След края на войната е на икономическа и партийната длъжност. През 1920 г. става политически лидер, заместник-управител на Рутченсковската мина. Гражданската война завършва 1921 г. и Хрушчов е демобилизиран и изпратен в Донбас, където той и хората му живеят в лоши условия. През 1922 г. Хрушчов се връща в Юзовка и се записва в университет. През юли 1925 г. е назначен за лидер на Петрово-Маринската партия в Сталинска област.
 
Войната оставя след себе си една напълно разрушена държава, в която гладът и болестите взимат стотици хиляди жертви, сред които и съпругата на Никита, Ефрозиния. Тя умира от тиф в Калиновка, докато Хрушчов е още в армията. Той се прибира за погребението и верен на своите болшевишки принципи отказва ковчегът на жена му да влезе в църквата на селото, дори пренася ковчега над ограждението на гробището до самата гробница, въпреки всеобщото възмущение на селяните.
Line 108 ⟶ 102:
През 1925 г. Хрушчов е назначен секретар на партията в област Петрово-Маринси до Юзовка, а в края на годината е избран за делегат по време на четиринадесетия конгрес на Партията в Москва.
 
===== Протеже на Каганович =====
През 1917 г. Хрушчов среща [[Каганович]], който през 1925 оглавява Партията в Украйна. Той взима Хрушчов под крилото си, който в края на 1926 става втори в йерархията на Партията в Сталино.
 
Line 115 ⟶ 109:
Той отново изпитва желание да продължи образованието си и следвайки Каганович, който става близък съветник на [[Сталин]] в [[Кремъл]], се записва в индустриалната московска академия. Така и не завършва следването си в учебното заведение, но издигането му в Партията се ускорява. През 1932 г. Хрушчов успява да достигне втори ранг след Каганович в организацията на Партията в Москва и през 1934 става шеф на Партията в града и член на Централния комитет. Според самия Хрушчов, той дължи заслугата за бързото си развитие на приятелството си с колега от академията, [[Надежда Алилуева]], съпругата на Сталин. В мемоарите си той споделя, че Алилуева е говорила все добро за него пред Сталин. От своя страна, неговият биограф [[Уилиам Томпсън]] заявява, че по онова време Хрушчов е бил много ниско в йерархията, за да получи, каквато и да било протекция от Сталин и че ако кариерата му е била подпомогната от някого, то това е Каганович.
 
Докато е на чело на партийната  организацията  в Москва, Хрушчов ръководи създаването на московското метро, доста скъп проект, чийто главен отговорник е Каганович. Хрушчов поема риск, като прекарва дълго време в тунелите на метрото, което отваря след уречената дата. Но въпреки това той получава орден "Ленин"„Ленин“ за значителния си принос. По-късно през 1935, той е избран за шеф на партията на област Москва, населявана от 11 милиона жители.
 
== Участие в репресиите ==
Като 1-ви секретар на Московския градски комитет на [[КПСС]], Хрушчов става главния организатор на репресиите в [[Москва]] и [[Московска област]].
 
Документи от секретариата на Сталин сочат, че Хрушчов му сътрудничи от 1932. Хрушчов се възхищава на диктатора, а той от своя страна, оценява младия си поддръжник. През 1934 започва [[Голямата чистка]] (политически репресии и гонения в Съветския съюз, дирижирани от Йосиф Сталин през 30-те години на 20 век с цел да консолидира управлението си в Съветския съюз, да централизира властта и да премахне всяка възможна съпротива на властта), по време на която милиони са екзекутирани или изпратени в [[Гулаг]] или иначе казано [[трудов лагер]]. В центъра на чистката са [[Московските процеси]], една пародия на правосъдие, насочена към елиминирането на високопоставени политически и военни лица. Централно място в тази кампания са серия от [[показни процеси]] за прочистване на висшите ръководители на партията и армията. Oт 38 високопоставени партийни служители в град [[Москва]] и провинцията, 35 са били убити. Трима от оцелелите са били прехвърлени в други части на [[СССР]]. От 146 партийни секретари на градове и области извън град [[Москва]] само 10 са оцелели след чистките. В спомените си Хрушчов е отбелязал, че почти всички, които са работили с него са били арестувани. През 1936 г. Хрушчов изразява пълната си подкрепа към целия процес: „Всеки, който се присъедини към успехите на нашата държава, към победите на нашата родина, водена от великия Сталин, би намерил една единствена подходяща дума за продажниците, за фашистките кучета от Зеновиево-троцката шайка. И тази дума е екзекуция.“
 
Предводителите на партията получават квота за „неприятели“, които трябва да заловят. През юли 1937 квотата, фиксирана от [[Политбюро]] (орган на ЦК на КПСС, в който влизат най-влиятелните членове на ЦК, определящи политиката на партията и на цялата държава), е от 35 000 души за Московска област и 5000 от тях трябва да бъдат екзекутирани. В отговор, Хрушчов нарежда 2000
Line 132 ⟶ 126:
 
== По време на войната ==
Когато германците нахлуват в [[Съветския Съюз]], през юни [[1941]] г., Хрушчов е бил все още на поста си в [[Киев]]. [[Сталин]] го назначава на поста политически комисар и Хрушчов служи на няколко фронта като посредник между местните военни командири и политическите управници в [[Москва]]. [[Сталин]] използва Хрушчов да държи командирите изкъсо, за да не се опитват да му повлияят. Тъй като германците са напреднали доста в територията на [[СССР]], [[Хрушчов]] работи с военните непрекъснато в опит да защитят и да спасят Москва. По време на битките изпадат в затруднение поради искания от Сталин, че града при никакви обстоятелства не трябва да бъде изоставян и окупиран. [[Червената армия]] скоро е обградена от германците. Тогава германците пленяват, 655 000 руски военнопленници. Според руснаците тези цифри са били 677 085, от който 150 541 мъже са избягали от плен. През [[1942]] г. Хрушчов е бил на Югозападния фронт, той и [[Тимошенко]] предложили масивна контраофанзива в [[Харков]]. Сталин одобрява само част от плана, но 640 хиляди войници от [[Червената армия]] се включат в офанзивата. Германците обаче решили, че руснаците могат да атакуват в Харков, и поставят клопка. В началото, на 12 май 1942 г., съветската [[офанзива]] се оказва успешна, но в рамките на пет дни германците навлизат дълбоко в съветските територии и Червената армия eе в опасност да бъде обградена. Сталин отказва да спре офанзивата и всички дивизии на Червената армия скоро са обкръжени от германците. СССР губи около 267 000 войници, включително над 200 хиляди военнопленници.
 
Хрушчов пристига на фронта в [[Сталинград]] през август 1942, малко след началото на [[Битката при Сталинград|битката]] през юли, която продължава до февруари 1943 г. Въпреки че се връща понякога в Москва, той остава в Сталинград през по-голямата част от битката. Той предлага контраатака, но разбира, че [[Жуков]] и останалите генерали вече са планирали тайно [[операция Уранус]], целяща да обгради немските войскови части. Преди самото започване на операцията Хрушчов прекарва доста време в инспектиране на подготовките, разпитване на немски заложници и наемането на някои от тях за пропагандни цели.
 
След оттеглянето на германците от Сталинград, Хрушчов е изпратен на други фронтове. По това време той преживява лична трагедия - – синът му Леонид, който участва в конфликта като пилот, бива убит на 11 март 1943 г. Обстоятелствата около смъртта му остават неясни, тъй като никой от другите пилоти не потвърждава, че е видял свалянето на самолета му, а тялото му остава неоткрито. Впоследствие, съдбата на Леонид се превръща в обект на множество спекулации. Според една от теориите, той оцелява и сътрудничи на германците, след което е заловен от руснаците и Сталин нарежда екзекуцията му. Това обяснение е използвано, за да се обясни защо Хрушчов се отказва по-късно от Сталин в свое тайно слово. Тази теория не се поддържа от руските източници, но някои историци твърдят, че досието на Леонид е променено след войната. През 1943 г. съпругата на Леонид, Люба Хрушчова, е заловена за шпионаж и осъдена на 5 години принудителен труд, а синът и&#768; от предишен брак е изпратен в сиропиталище. Дъщерята на Леонид, Юлия, е отгледана от Никита и жена му.
 
През юли същата година Хрушчов придружава съветските войскови части по време на [[Битка при Курск|битката при Курск]], която е една от големите операции на Източния фронт. В нея вземат участие 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета. Това е последната голяма немска офанзива срещу Червената армия. Част от битката при Курск е и най-голямата танкова битка, позната в историята. Хрушчов следва съветските сили до влизането им в Киев, който е напълно разрушен. С бързия напредък на руснаците той се заема с реконструкцията на Украйна. Хрушчов е назначен за пръв министър на Украйна и продължава да бъде начело на украинската комунистическа партия - – един от редките случаи, при които функциите на шеф на партия и държавен ръководител на страната се изпълняват от едно и също лице.
 
Според биографа на Хрушчов е трудно да бъде определена военната му кариера, тъй като той често действа като военен съветник и сложно може да се разбере до каква степен е повлиявал на взимането на решения, или дали по-често се е съгласявал да подписва заповеди, дадени от други офицери. При все това, Томпсън подчертава, че във военните мемоари от периода [[Брежнев]], Хрушчов е упоменаван няколко пъти и че тези, макар и малко споменавания, са позитивни. Томпсън предполага, че те са знак на уважението, с което са се отнасяли офицерите към Хрушчов.
Line 144 ⟶ 138:
== Идването на власт и връщане в Украйна ==
Хрушчов се връща в родината си в края на [[1943]] г. Почти цяла [[Украйна]] е била разрушена от германците. Промишлеността също била разрушена, а селското стопанство е изправено пред критичен недостиг. Въпреки че милиони украинци са били откарани в Германия като работници или военнопленници, имало недостиг на жилища за тези, които са останали. Статистиката показва, че всеки един от всеки шест украинците е бил убит по време на [[Втората световна война]].
 
Както Украйна се възстановява, наборната служба е била наложена, и 750 000 мъже на възраст между 19 и 50 години им е дадена минимална военна подготовка. След това са изпратени да се присъединят към Червената армия. Други украинци се присъедини към партизански сили търсейки независимост за Украйна. Хрушчов прави кратко посещение до родното му място Калиновка, където го намира разрушено и с гладуващо население. Само с една трета от мъжете, които са се присъединили към [[Червената армия]] са се върнали живи. Хрушчов прави това, което му е по силите, за да подпомогне родния си град.
 
В опит да увеличи земеделската продукция, колхозите получават оторизиране да гонят тези, които не изпълняват своята част от работата. Шефовете на колхозите се възползват от възможността, за да премахват свои лични неприятели, инвалиди и възрастни хора, в резултат на което близо 12 000 души са изпратени в ориенталските региони на СССР. Хрушчов смята тази политика за доста ефикасна и препоръчва на Сталин прилагането и&#768; в целия блок. Репресиите срещу партизаните, по-голяма част от които са част от украинската въстаническа армия, са жестоки и социалистическите военни и полицейски единици екзекутират 110 825 „бандити“ и задържат около 250 000 затворници между 1944 и 1946. Близо 600 000 украинци от западната част са заловени между 1944 и 1952, една трета от тях също са екзекутирани, а останалите хвърлени в затвор или депортирани на изток.
 
Годините по време на войната дават лоша реколта, а през 1946, страшна суша сполетява Украйна и западна Русия. Въпреки това, фермите трябва да предоставят 52 % от реколтата си на правителството. Хрушчов поставя доста високи квоти, което кара Сталин да очаква едно значително и неопределено количество зърнени култури. Храната е разпределена по дажби, но селските неземеделски работници не получават никаква карта за полагаема дневна дажба. В края на 1946 Хрушчов осъзнава отчайващата обстановка от неизбежния глад и се обръща няколкократно за помощ към Сталин, който гневно отхвърля молбите. Хрушчов отива лично да разговаря със Сталин по наболелия проблем. Главнокомандващият все пак се съгласява да подпомогне доста ограничено Украйна. През февруари 1947 Сталин изпраща Лазар Каганович в „помощ“ на украинския премиер и месец след това, Каганович оглавява партията в Украйна на мястото на Хрушчов.
 
Хрушчов се разболява тежко и до септември 1947 рядко се появява пред публика. В мемоарите си той заявява, че е страдал от пневмония, макар и някои биографи да предполагат, че болестта е била измислена от страх да не би да загуби позицията си. В края на годината, Каганович е извикан в Москва и поста му е свободен за Хрушчов, който малко след това го предоставя на протежето си [[Демян Коротченко]]. 
Line 154 ⟶ 149:
Последните години на Хрушчов в Украйна са предимно спокойни, индустрията потръгва, партизаните са елиминирани от силите на СССР, реколтите през 1947 и 1948 г. са по-богати от очакваното. Хрушчов лансира нова политика, за да спре частните ферми, като налага неочаквани такси. С цел да елиминира разликата между града и селото и да трансформира селячеството в пролетариат, той развива идеята за [[агро-град]]. Идеята е била вместо да живеят по селата в близост до земята, селскостопанските работници да живеят в по-големи градове, разполагайки с инсталации и обществени услуги, несъществуващи в селото. Преди връщането си в Москва, той завършва реализирането на един такъв град в края на 1949 и го посвещава на Сталин за седемдесетия му юбилей.
 
В своите мемоари Хрушчов говори хвалебствено за Украйна, която управлява повече от едно десетилетие:
 
„ Бих казал, че украинският народ ме прие добре. Сещам се с ентусиазъм за годините, които прекарах там. Става дума за период, изпълнен с отговорности, но приятен, тъй като ми носеше удовлетворение… Но съм далеч от идеята да преувелича заслугите си… Множеството от украинския народ направи големи усилия. Отдавам успеха на Украйна на неговия народ в своята цялост. В бъдеще няма да се разпростирам върху тази тема, но по принцип е много лесно това да се покаже. Аз съм си себе си, руснак и не искам да обиждам руснаците…“
Line 161 ⟶ 156:
Смъртта на Сталин е обявена 6 март 1953, както и съставяне на новото правителство. [[Маленков]] става премиер, [[Берия]] (който затвърдява своето влияние в разузнавателните служби), [[Каганович]], [[Булганин]] и предходния министър на външните работи, [[Вячеслав Молотов|Молотов]], стават вицепрезиденти. Хрушчов е свален от длъжност шеф на Партията в Москва, за да може да се концентрира върху неконкретни задачи, свързани с Централния комитет на КПСС. New York Times поставя Маленков и Берия на съответно първо и второ място в класация за влиятелност измежду членовете на Президиума, докато Хрушчов е чак на последно място.
 
Маленков напуска секретариата на Централния комитет, тъй като колегите му се опасяват да не би да придобие прекалено голяма власт. Хрушчов има полза от това и е избран главен секретар на [[ЦК на КПСС]] след свикването на партийния конгрес. На XX конгрес на партията, Хрушчов държи реч за [[култа към личността]] на Сталин и [[репресиите]].
 
Дори преди погребението на Сталин, Берия започва серия от реформи, чиято цел е да опозорят Йосиф Сталин. Едно от предложенията, което е въведено в сила, е амнистията на повече от един милион затворници. Друго предложение, което бива отхвърлено, е освобождаване от контрол на Източна Германия, в името на единна и неутрална Германия, в замяна на компенсация от страна на Западна Германия. Хрушчов вижда тази идея като анти-комунистическа. Хрушчов се съюзява с Маленков, получавайки подкрепа и от други членове на Президиума, за да стопират по-голяма
част от предложенията на Берия. Никита споделя следното опасение в мемоарите си:
„Берия точи ножове срещу нас…“. Страхът от преврат, планиран от Берия, не е тайна и на 26 юни 1953 г. Берия е задържан по време на събрание на Президиума, след което е тайно съден и екзекутиран през декември същата година.
 
Борбата за власт не приключва с елиминирането на Берия. Хрушчов успява да събере по-важните членове на Партията и да назначи симпатизантите си на чело на основни инстанции, които влизат след това в Централния комитет. Хрушчов се изявява като прагматичен активист, готов да
преодолее всяко препятствие за разлика от Маленков, който изглежда по-безжизнен. Той публично открива [[Московския Кремъл]] (исторически комплекс в центъра на Москва) - – решение, оценено от народа. Като се има предвиди, че Маленков и Хрушчов целят заедно да трансформират земеделието, предложенията на Никита са доста по-всеобхватни, като той цели да мобилизира стотици хиляди доброволци на работа във ферми в западен Сибир и в северен Казахстан. Въпреки някои успехи,
проектът е катастрофален за руската агрикултура. Още повече, Хрушчов разполага с компрометираща за Маленков информация, намерена от тайните архиви на Берия. Докато съветските прокурори разследват зверствата, причинени от Сталин, между които и аферата за Ленинград, те откриват доказателства за участието на Маленков.
 
Маленков вече не е най-отгоре в списъка с членове на Президиума. Влиянието на Хрушчов продължава да нараства със задължението за вярност към нацията на основните представители на Партията и поставянето на неговите избраници на чело на [[КГБ]]. Според биографа му Томпсън, „доминиращата позиция на Хрушчов, измежду членовете на цялата дирекция, вече не буди
никакво  съмнение“.
 
== Начело на СССР ==
===== Укрепване на властта и „тайната реч“ =====▼
 
▲===== Укрепване на властта и „тайната реч“ =====
{{основна|За култа към личността и неговите последици}}
Хрушчов и Молотов като цяло работят в разбирателство и дори министърът на външните работи предлага именно Хрушчов, а не Булганин да замести Маленков като пръв министър. В същото време двамата нямат всеобщи политически виждания. Малко след взимането на властта, Хрушчов подписва мирен договор с Австрия, който води до оттеглянето на съветските окупационни сили. Молотов се
отнася с  недоверие, но Хрушчов организира посрещането на австрийска делегация в Москва, за да обсъдят договора. Въпреки че Хрушчов и другите членове на Президиума обвиняват Молотов в провеждане на неблагоприятна външна политика за СССР, по време на събрание на Централния комитет, той запазва поста си.
 
В края на 1955, милиони политически затворници свидетелстват за терора в Гулаг. В разследване на всички злоупотреби, престъпленията, извършени от Сталин биват разкрити пред неговите последователи. Хрушчов настоява те да бъдат разкрити на делегатите на следващия двадесети конгрес на Партията. Някои от колегите му, между които Молотов и Маленков, се противопоставят
Line 185 ⟶ 179:
 
Сутринта на 25 февруари 1956, Хрушчов разкрива, това което е било скрито под името „[[За култа към личността и неговите последици|таен дискурс“/„тайна реч]]" на събрание, забранено за пресата. В продължение на четири часа той разбива репутацията на Сталин. В мемоарите си Хрушчов отбелязва: „ Конгресът ме слушаше в пълно мълчание. Както се казва в поговорката, можеше дори летяща муха да се чуе. Беше толкова внезапно и
неочаквано.“ Той казва на делегатите:
 
„Точно тук Сталин показа множество пъти своята нетолерантност, своята бруталност и злоупотребата си с властта… Той често е избирал пътя на потисничеството и на физическото унищожение, не само срещу своите истински врагове, но също срещу хора, които не са извършили никакво престъпление спрямо Партията или съветското правителство.“
Line 196 ⟶ 190:
След вземането на властта, Хрушчов установява определена свобода в областта на изкуствата. Публикуването на романа ''Човек не само с хляб живее ''на Владимир Дмитриевич, разказ на един
инженер идеалист, противопоставен на вдървената бюрокрация, е оторизирано през 1956, дори Хрушчов да го определя като „изцяло неверен“. През 1958 обаче той поръчва язвителна атака срещу [[Борис Пастернак]]. След като романът му ''[[Доктор Живаго]] (разказ за един мъж, разкъсван между две жени, по времето на Руската революция)''е публикуван в чужбина и
появата му в СССР е забранена, авторът печели [[Нобелова награда]] за литература, която трябва да откаже поради политически натиск, а романът е публикуван в Русия чак през 1985 като знак на отваряне от страна на Горбачов. "„[[Правда]]"“ квалифицира романа като „реакционен калибър от ниско качество“ и авторът бива изключен от Съюза на писателите в СССР. В мемоарите си Хрушчов обяснява, че се е измъчвал заради романа и че е бил много близко до оторизирането му и че след
това е съжалявал, че не го е направил. След падането си от власт, Хрушчов получава копие от романа и го чете, като се има предвид, че преди това е виждал само откъси, след което заявява: „ Не трябваше да го забраняваме. Трябваше аз сам да го прочета. Няма нищо анти-социалистическо в него“.
 
Line 203 ⟶ 197:
 
Хрушчов е поканен на Московския манеж, за да разгледа експозиция от най-различни авангардни произведения. След като ги вижда, той избухва в изблик на ярост и ги сравнява с кучешки изпражнения и заявява, че едно магаре би направило по-хубава творба, махайки с опашката си. Когато писатели и кинодейци защитават картините, Хрушчов насочва гнева си срещу тях.
 
Въпреки гнева на премиера, никой от творците не заловен или заточен, дори експозицията в Московския манеж остава отворена още известно време и се радва на значителен брой посетители след публикуването на статия от "Правда"„Правда“.
 
== Политически реформи ==
Line 236 ⟶ 231:
 
{{Руски владетели}}
{{Личности на годината на Тайм|51- – 75}}
 
{{СОРТКАТ:Хрушчов, Никита}}
Line 248 ⟶ 243:
[[Категория:Герои на Народна република България]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Почетни граждани на Шчечин]]
[[Категория:Личности (Курска област)]]
[[Категория:Починали в Москва]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Никита_Хрушчов“.