Уикипедия

Сараевски атентат: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране, вътр. препратки
Ред 16:
}}
 
'''Сараевският атентат''' е покушение срещу австрийския [[престолонаследник]] [[Франц Фердинанд]] и неговата съпруга [[София Хохенберг|Софи Хохенберг]], извършено на [[15 юни]] ([[28 юни]] [[нов стил]]), [[Видовден]], [[1914]] г. в [[Сараево]], главния град на [[Босна (област)|Босна]], от босненския студент от [[сърби|сръбски]] [[произход]] [[Гаврило Принцип]]. Убийството се превръща в [[причини за Първата световна война|непосредствена причина]] за започването на [[Първата световна война]].
 
== Предистория ==
Според [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 г. [[Австро-Унгария]] получава право да окупира и да наложи своя администрация в [[Босна и Херцеговина]], въпреки съхранения формален [[суверенитет]] над тези земи от страна на [[Османската империя]]. Впоследствие през 1908 г. Австро-Унгария официално анексира тези територии. Част от [[Южни славяни|южните славяни]] обаче, оказали се под новата имперска окупация, категорично не одобряват новото си положение и се стремят да се присъединят към съседното [[кралствоКралство Сърбия]], получило съвсем наскоро, през 1882 г., своята [[независимост]].
 
Към началото на [[20-ти век]] в [[Сърбия]], отдавнашен съюзник на [[Русия]], съществуват вече множество [[Национализъм|националистически организации]], които си поставят като своя мисия обединението на южните или поне югозападните славяни и създаването на [[Велика Сърбия]]. [[Хървати]]те, [[словенци]]те, а и не малка част от [[сърби]]те, живеят по това време в [[Австро-Унгария]]. Целта на [[Великосръбска доктрина|великосръбската доктрина]] е да се предизвика всеобща [[война]], като по този начин се реализира обединението на всички [[южни славяни]] и [[сърби]] в една държава. Подобна [[доктрина]] се ползвала с негласното одобрение на имперска[[Имперска Русия]], която се надявала по този начин да увеличи влиянието си на [[Балкани]]те.
 
Зад [[атентат]]а стоят [[радикал]]ните [[сърбошовинизъм|сърбошовинистични]] кръгове. Сред офицерите в сръбската армия съществува дори тайна организация под името [[Черна ръка|„Черна ръка“]], чиято цел е освобождаването на сърбите, намиращи се под властта на Австро-Унгарската империя. Ръководител на „Черна ръка“ e полковник [[Драгутин Димитриевич]] с прякор „Апис“, началник на [[контраразузнаване]]то. Дори тогавашното сръбско правителство на [[Никола Пашич]] се бои от неговото влияние. Правителството се досеща за заговора и официално не го одобрява, но и не предприема нищо, за да му попречи. Тайната организация има свои подразделения, едно от които е босненското [[Млада Босна|„Млада Босна“]], съставено предимно от гимназисти и студенти от сръбски произход. Атентатът е организиран със знанието и насърчението на руския посланик в [[Белград]] [[Николай Хартвиг]] и руския военен аташе в Белград [[Виктор Артамонов]].<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=522:ruski&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Руските войски в Македония (1916 – 1918 г.)], статия от [[Янко Гочев]]</ref><ref>Източници са Руската оранжева книга, сръбски документи и руски документи от периода, замаскирането на намесата чрез процеса срещу Апис и разстрела му през 1917 г. Бележки има и в спомените на Андрей Тошев – пълномощен министър в Белград. В книгата на Валентин Алкесандров ''Външна политика тероризъм. Сараевски атентат''. Военно издателство, 2005 г., добре е обяснено. Много са доказателствата, че „Черната ръка“ е оръдие в ръцете на Русия. Свързващото звено е българофобът посланик на Русия в Белград от 1909 г. Николай Хартвиг. Той е в тандем с полк. Артамонов – офицер за свръзка към сръбската армия на [[Солунски фронт|Солунския фронт]] през 1916 – 1918 г. между другото. Както и Спомените на руския външен министър [[Сергей Сазонов]] от 1928 г., писани в емиграция във Франция.</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vQF099JYW_EC&pg=PA47&dq=nikolai+hartwig+viktor+artamonov&hl=en&sa=X&ei=14SxU5iCBOrG0QX1jICwBQ&ved=0CB4Q6AEwAA#v=onepage&q=nikolai%20hartwig%20viktor%20artamonov&f=false The Russian Origins of the First World War, by Sean McMeekin, page 47]</ref>▼
[[Файл:Postcard for the assassination of Archduke Franz Ferdinand in Sarajevo.jpg|thumb|ляво|280px|Минути преди покушението височайшата двойка излиза от градската ратуша]]▼
 
В края на юни 1914 г. Франц Фердинанд посещава Босна, за да наблюдава военните маневри и да открие музея в Сараево. Пътува, според тогавашните традиции, със съпругата си София Хохенберг. Франц Фердинанд е привърженик на [[Триализъм|триализма]] – течение сред австрийските политически кръгове, стремящо се да превърне двукомпонентната Австро-Унгарска империя в трикомпонентна Австро-Унгаро-Славянска, което обаче срещало яростен отпор както от страна на унгарските елити, така и от страна на южнославянските патриоти.▼
▲Зад [[атентат]]а стоят [[радикал]]ните [[сърбошовинизъм|сърбошовинистични]] кръгове. Сред офицерите в сръбската армия съществува дори тайна организация под името [[Черна ръка|„Черна ръка“]], чиято цел е освобождаването на сърбите, намиращи се под властта на Австро-Унгарската империя. Ръководител на „Черна ръка“ e полковник [[Драгутин Димитриевич]] с прякор „Апис“, началник на [[контраразузнаване]]то. Дори тогавашното сръбско правителство на [[Никола Пашич]] се бои от неговото влияние. Правителството се досеща за заговора и официално не го одобрява, но и не предприема нищо, за да му попречи. Тайната организация има свои подразделения, едно от които е босненското [[Млада Босна|„Млада Босна“]], съставено предимно от гимназисти и студенти от сръбски произход. Атентатът е организиран със знанието и насърчението на руския посланик в Белград [[Николай Хартвиг]] и руския военен аташе в Белград [[Виктор Артамонов]].<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=522:ruski&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Руските войски в Македония (1916 – 1918 г.)], статия от [[Янко Гочев]]</ref><ref>Източници са Руската оранжева книга, сръбски документи и руски документи от периода, замаскирането на намесата чрез процеса срещу Апис и разстрела му през 1917 г. Бележки има и в спомените на Андрей Тошев – пълномощен министър в Белград. В книгата на Валентин Алкесандров ''Външна политика тероризъм. Сараевски атентат''. Военно издателство, 2005 г., добре е обяснено. Много са доказателствата, че „Черната ръка“ е оръдие в ръцете на Русия. Свързващото звено е българофобът посланик на Русия в Белград от 1909 г. Николай Хартвиг. Той е в тандем с полк. Артамонов – офицер за свръзка към сръбската армия на [[Солунски фронт|Солунския фронт]] през 1916 – 1918 г. между другото. Както и Спомените на руския външен министър [[Сергей Сазонов]] от 1928 г., писани в емиграция във Франция.</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vQF099JYW_EC&pg=PA47&dq=nikolai+hartwig+viktor+artamonov&hl=en&sa=X&ei=14SxU5iCBOrG0QX1jICwBQ&ved=0CB4Q6AEwAA#v=onepage&q=nikolai%20hartwig%20viktor%20artamonov&f=false The Russian Origins of the First World War, by Sean McMeekin, page 47]</ref>
 
▲В края на юни 1914 г. Франц Фердинанд посещава Босна, за да наблюдава военните маневри и да открие музея в Сараево. Пътува, според тогавашните традиции, със съпругата си София Хохенберг. Франц Фердинанд е привърженик на триализма – течение сред австрийските политически кръгове, стремящо се да превърне двукомпонентната Австро-Унгарска империя в трикомпонентна Австро-Унгаро-Славянска, което обаче срещало яростен отпор както от страна на унгарските елити, така и от страна на южнославянските патриоти.
 
„Млада Босна“ под внушението на „Черна ръка“ взема решение да организира атентат срещу [[ерцхерцог]]а. Убийството е възложено на група от 6 заговорници, като поне 3 от тях – в това число и Гаврило Принцип – са сериозно болни от [[туберкулоза]], нелечима по това време болест с фатален край.
 
== Убийството ==
[[File:Sarajevo Assassination (bg).png|миниthumb|280px|Схема на движението на кортежа]]
 
Франц Фердинад пристига в Сараево по покана на ген. [[Оскар Потиорек]]. Малко преди 10 ч. сутринта в неделя на 28 юни 1914 г. австрийската делегация слиза на Сараевската гара. В 10:10 ч. кортеж от шест автомобила (височайшата двойка пътува във втория заедно с ген. Потиорек), преминава през централните улици, приветстван от насъбралите се тълпи. Младите терористи ги чакат близо до централния полицейски участък. Гимназистът Неделко Чабринович ({{lang-sr|Недељко Чабриновић}}) хвърля [[граната]], но не улучва. Вместо Франц Фердинанд гранатата убива шофьора на третата кола и ранява нейните пътници, един полицай и случайни зрители от тълпата. Веднага след акцията Чабринович поглъща предварително дадената му отрова ([[цианкалий]]), но тя не подейства. Възможно е отровата да е била от друг вид с по-слабо действие. Усещайки, че няма реакция, младият терорист се опитва да скочи в река Миляцка, но е хванат от тълпата, жестоко пребит и предаден в ръцете на закона. Останалите заговорници не успяват да направят нищо повече поради тълпата, която се насъбира около кортежа. По всичко личи, че покушението се проваля.▼
 
▲Франц Фердинад пристига в Сараево по покана на ген.генерал [[Оскар Потиорек]]. Малко преди 10 ч. сутринта в неделя на 28 юни 1914 г. австрийската делегация слиза на Сараевската гара. В 10:10 ч. кортеж от шест автомобила (височайшата двойка пътува във втория заедно с ген.генерал Потиорек), преминава през централните улици, приветстван от насъбралите се тълпи. Младите терористи ги чакат близо до централния полицейски участък. Гимназистът [[Неделко Чабринович]] ({{lang-sr|Недељко Чабриновић}}) хвърля [[граната]], но не улучва. Вместо Франц Фердинанд гранатата убива шофьора на третата кола и ранява нейните пътници, един полицай и случайни зрители от тълпата. Веднага след акцията Чабринович поглъща предварително дадената му отрова ([[цианкалий]]), но тя не подейства. Възможно е отровата да е била от друг вид с по-слабо действие. Усещайки, че няма реакция, младият терорист се опитва да скочи в река [[Миляцка]], но е хванат от тълпата, жестоко пребит и предаден в ръцете на закона. Останалите заговорници не успяват да направят нищо повече поради тълпата, която се насъбира около кортежа. По всичко личи, че покушението се проваля.
Франц Фердинанд влиза в градската ратуша, за да чете реч и да смъмри администрацията за липсата на ред и мерки за безопасност. След това един от придворните му, барон Морсе (Morsey), му предлага незабавно да напусне града, в отговор на което ген. Потиорек, засегнат на чест, му отвръща: „Да не мислите, че Сараево гъмжи от убийци?“ Изпълнявайки задълженията си на грижовен владетел, Франц Фердинанд решава да посети болницата, където са настанени ранените от покушението. Съпругата му настоява непременно да го придружи в това посещение. Организират маршрута по крайбрежната уличка „Апел“. Потиорек забравя да съобщи на шофьора Франц Урбан за промените в маршрута и автомобилът завива по улица „Франц Йосиф“. Поспешно обясняват на водача, че трябва да мине по друг път, и той започва бавно да обръща тежката кола в правилната посока.▼
▲[[Файл:Postcard for the assassination of Archduke Franz Ferdinand in Sarajevo.jpg|thumb|лявоleft|280px|Минути преди покушението височайшата двойка излиза от градската ратуша]]
▲Франц Фердинанд влиза в градската ратуша, за да чете реч и да смъмри администрацията за липсата на ред и мерки за безопасност. След това един от придворните му, барон Морсе (''Morsey''), му предлага незабавно да напусне града, в отговор на което ген.генерал Потиорек, засегнат на чест, му отвръща: „Да„''Да не мислите, че Сараево гъмжи от убийци?''“ Изпълнявайки задълженията си на грижовен владетел, Франц Фердинанд решава да посети болницата, където са настанени ранените от покушението. Съпругата му настоява непременно да го придружи в това посещение. Организират маршрута по крайбрежната уличка „Апел“. Потиорек забравя да съобщи на шофьора Франц Урбан за промените в маршрута и автомобилът завива по улица „Франц Йосиф“. ПоспешноПо спешност обясняват на водача, че трябва да мине по друг път, и той започва бавно да обръща тежката кола в правилната посока.
 
[[Файл:This is the bridge where the guy was shot that started WW1 (3802592108).jpg|мини|лявоthumb|280px|[[Латински мост|Латинския мост]] над р.Миляцка, край който става покушението]]
 
В този момент автомобилът минава покрай тротоарно кафене край [[Латински мост|Латинския мост]], където се е настанил един от неуспелите заговорници – Гаврило Принцип – за да разсее мъката от неуспялото начинание, за което едва ли някога ще се удаде такъв сгоден случай. Студентът с изумление забелязва своите мишени да приближават на бавен ход насреща му, не му мисли много, скача и стреля с [[браунинг]]аa по колата, като улучва тялото на София и врата на Франц Фердинанд. (Впоследствиевпоследствие в ареста твърди, че е искал да убие ген. Потиорек, а не жената, но не успял да уцели.). Както и Чабринович и той се опитва да се отрови с предварително приготвена ампула, но опитът и този път на успява. Прави опит да се застреля, обаче виждайки го да размахва пистолет, тълпата се хвърля върху него и го избива от ръцете му. Насъбралите се хора го пребиват както и Чабринович, но толкова жестоко, че в затвора се налага да му ампутират ръката.
 
Автомобилът с [[престолонаследник]]апрестолонаследника бърза да стигне до резиденцията на [[губернатор]]а, но височайшите посетители не успяват да стигнат до нея. Те умират в разстояние на няколко минути: първо София, а след това Франц Фердинанд. Според шофьора последните думи на ерцхерцога били: „Соферл„''Соферл, не си отивай, живей заради нашите деца.''“.
 
== Развръзка ==
[[File:Gavrilloprincip.jpg|миниthumb|210px150px|left|[[Атентат]]орът [[Гаврило Принцип]]]]
 
Всичките шестима заговорници, взели участие в подготовката и самия атентат, са арестувани. Те отказват да отговарят на въпросите на следователите и само един от тях (вероятно [[Данило Илич]]) се огъва и разказа всичко в детайли, като заявява, че оръжието било предоставено от самото сръбско правителство. На Гаврило Принцип, главният извършител, не може да му бъде наложено най-суровото наказание, каквото се предвижда от закона – [[обесване]], – защото е на 19 години и според австро-унгарските закони той се счита за непълнолетен до навършване на 21 г. Осъден е на максимален срок тъмничен затвор – 20 години. Заключен е в тъмницата в [[Терезин|Терезиенщат]] при много тежки условия, където умира от туберкулоза през 1918 г. На дълги години затвор са осъдени и още двама от атентаторите поради непълнолетна възраст, включително Неделко Чабринович, който също умира от туберкулоза преди края на войната. Другите участници в групата: Данило Илич, [[Велко КубриловичЧубрилович]] и [[Мишко Йованович]] са обесени на 3 февруари 1915 г.
 
Националистическата организация „Млада Босна“ е забранена и престава да съществува.
 
== Последствия ==
[[Файл:Atentat1914.politika..gif|миниthumb|ляво|210px180px|Сръбският в-к „Политика“ съобщава за атентата]]
 
След известието за убийство в Сараево започва антисръбски погром. Едва след няколко часа военните въвеждат ред.
Line 59 ⟶ 57:
 
== Цитати ==
{{цитат|''Локалната криза, дала ход на Първата световна война, не е от значение за европейското равновесие на силите и casus belli (поводът за война – бел.цит.) е толкова случаен, колкото и безразсъдна е предшестващата дипломация.<br/><br/>На 28 юни 1914 г. Франц Фердинанд, наследник на хабсбургския трон, заплаща с живота си за необмисления ход на Австрия да анексира Босна и Херцеговина през 1908 г. Дори и начинът на неговото убийство не избягва изключителната смесица от трагизъм и абсурд, бележеща разпадането на Австрия. Младият сръбски терорист не успява в първия си опит да убие Франц Фердинанд, като вместо него ранява шофьора на ерцхерцога. След като пристига в губернаторската резиденция и нахоква австрийските администратори за небрежността им, Франц Фердинанд, придружаван от съпругата си, тръгва да посети жертвата на атентата в болницата. Новият шофьор на кралската двойка завива в погрешна посока и, връщайки на заден ход, спира пред смаяния убиец, който в това време гаси разстроените си чувства с алкохол в тротоарното кафене. След като самото Провидение му изпраща наново жертвите, този път той не греши.<br/><br/>Така един избягнат първоначално инцидент с неотвратимостта на гръцка трагедия се превръща в стихиен пожар. Тъй като съпругата на ерцхерцога не е с кралска кръв, никой от европейските монарси не присъства на погребението. Едно събиране на коронованите глави би им дало възможност да обменят мнения и те може би нямаше с такава охота да влязат във война няколко седмици по-късно заради един терористичен акт.''|[[Хенри Кисинджър]], „Дипломацията“, КК „Труд“, 1997 г., ISBN 594-528-069-7, с.181 – 184}}
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сараевски_атентат“.