Електрически двигател: Разлика между версии

'''Електрическият двигател''' е [[електрическа машина]], която преобразува [[електрическа енергия]] в [[кинетична енергия|кинетична]]. Обратната задача, превръщането на кинетичната енергия в електрическа се извършва от [[Електрически генератор|генератор]] или [[динамо]]. Някои видове електрически машини могат да изпълняват и двете функции.

Принципът е колкото може векторът на въртящото се магнитно поле да е по-близо до идеална окръжност за всички работни режими.

Повечето електрически двигатели работят под действието на [[електромагнетизъм]], но също съществуват и такива работещи под влиянието на други сили, например [[електростатичния двигател|електростатични сили]] или [[пиезоелектричен ефект]]. Основният принцип, на който е основана работата на електромагнитните двигатели, е използването на механичната сила ([[сила на Лоренц]]), която въздейства на всеки токоносещ проводник поставен в магнитно поле. Силата е описана от [[магнитно поле|закона на Лоренц]] и е перпендикулярна както на проводника, така и на магнитното поле. Повечето магнитни двигатели са въртеливи но съществуват и [[#Линейни|линейни]]. Във въртящият двигател въртящата част (обикновено се намира вътре) се нарича [[ротор]], а неподвижната част се нарича [[статор]]. Роторът се върти защото проводниците и магнитното поле са поставени така, че се оформя [[ротационна сила]] около вала на ротора. В зависимост от конструкцията двигателят може да съдържа както постоянни [[магнити]], така и [[електромагнит]]и. Ефективността на даден двигател е важен критерий при избора му за конкретна система, затова необходимо е да се знае и характеристиката на КПД при различните натоварвания . Тъй като ефективността се променя с промяна на натоварването, възможно е двигател, предназначен да работи с висока ефективност при пълно натоварване, да не гарантира същата ефективност и при частично натоварване.

* [[Трифазна токова система|трифазен]];