Рене Декарт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Не съм сигурен вече. Премахната редакция 8600240 на Xunonotyk (б.)
Етикет: Връщане
мРедакция без резюме
Ред 73:
През 1643 година картезианската философия е осъдена от Утрехтския университет и Декарт започва своята продължителна кореспонденция с принцеса [[Елизабет Пфалцка]], посветена главно на етични и психологически въпроси. Във връзка с тази кореспонденция, през 1649 година той публикува „Страстите на душата“ (''„Les Passions de l'âme“''), която посвещава на принцесата.
 
През 1647 година френският крал му отпуска пенсия. През същата година е публикуван френски превод на „Принципи на философията“, подготвен от абат Клод Пико. В предговора към това издание, посветено също на принцеса Елизабет Пфалцка, Декарт възхвалява философията като средство за постигане на мъдростта. Той описва четири обикновени начина за постигане на мъдростта, а накрая заявява, че има и пети, по-добър и по-сигурен: "''да се търсят първите причини и истинските начала, от които може да се изведат обяснения на всичко, което сме способни да познаем''"<ref>Писмо на Автора до Преводача на „Начала на философията“, с.462</ref>,
 
През 1649 година Рене Декарт заминава за [[Швеция]] по покана на кралица [[Кристина (Швеция)|Кристина]] и умира в [[Стокхолм]] от [[пневмония]]<ref>В края на 20 в. обстоятелствата около смъртта на Декарт са подложени на аргументирани съмнения: вж. Pies Е., ''Der Mordfall Descartes'', Köln, 1991, и Ebert Т., ''Der rätselhafte Tod des René Descartes '', Verlag: Alibri, 2009</ref> на [[11 февруари]] [[1650]] година.
Ред 120:
Метафизиката на Декарт е дуалистична. Дуализмът на субстанцията позволява по този начин на Декарт да създаде материалистичната физика (учение за протяжната субстанция) и идеалистическата психология (учение за мислещата субстанция). Бог се явява своеобразно свързващо звено между тях, като внася движението в природата и обезпечава всички нейни закони. Именно той се оказва един от създателите на класическата механика за първи път отъждествявайки природата с протяжността. Чрез него е създадена представата за природата като за гигантска механическа система, приведена в движение от първия двигател (Бог).
 
Субстанцията е централно понятие в рационалистическата метафизика на Декарт. Той я определя като вещ, която не се нуждае за своето съществуване от нищо друго освен от самата себе си, следователно субстанция се явява само Бог. Той различава два рода субстанции: духовна и материална. Духовната е неделима, а материята – делима до безкрайност. Основен атрибут на духовната субстанция е мисленето, а на материалната - – протяжността. Освен атрибути, Декарт различава и модуси на субстанциите. Модуси на мисленето са въображение, чувства и желания. Модуси на протяжността са фигура, положение и движение.
 
=== Религиозна философия ===