Дизи Гилеспи: Разлика между версии

'''Дизи Гилеспи''' (по рождение - – Джон Бъркс Гилеспи, прякорът Дизи – - "Dizzy"„Dizzy“ получава по-късно) е знаменит [[Съединени американски щати|американски]] [[джаз]]ов [[музикант]], [[тромпет]]ист и [[композитор]], един от основателите на стила [[бибоп]].

Роден е в семейство на каменоделец в [[Южна Каролина]] – един от [[щат]]ите с най-многобройно чернокожо население. Първите си [[музика]]лни уроци получава от баща си, който се изявява като [[пианист]]-[[аматьор]] в местния [[оркестър]]. Като младеж свири в училищния музикален оркестър на тромпет и [[тромбон]], където се изявява толкова блестящо, че впоследствие е приет с нарочна [[стипендия]] в Лоринбъргския институт ([[Северна Каролина]]), там учи [[теория на музиката]]. Прекъсва образованието си, за да замине за [[Филаделфия]] (1935), където скоро е ангажиран в професионалния оркестър на знаменития в своето време [[Франки Фейърфакс]]. Именно в този оркестър получава прякора ''„Дизи”„Дизи“'', който остава негова емблема до края на живота му. Две години по-късно Дизи Гилеспи вече е в [[Ню Йорк]], има [[концерт]]ни турнета във [[Франция]], записва първата си [[звукозапис|грамофонна плоча]].

През 1945 г. Гилеспи създава първия си собствен оркестър. Появяват се и ранните му [[хит]]ове като "Salt„Salt Peanuts"Peanuts“, "Groovin„Groovin' High"High“, "Hot„Hot House"House“, "Woody„Woody'n You"You“ и "Dizzy„Dizzy Atmosphere"Atmosphere“. Този оркестър обаче е създаден по подобие на вече съществуващите биг-бендове и не се радва на голям успех. Година по-късно Гилеспи създава нов състав, където свирят настоящи и бъдещи джаз звезди като Кен Кларк, [[Джей Джей Джонсън]] и [[Джон Колтрейн]]. Макар и успешен, този формат просъществува едва четири години, след които Дизи Гилеспи създава т. нар. „[[комбо]]”“ – ансамбъл със засилен [[перкусия|перкусионен]] елемент, заедно с него създава и цяло течение в джаза, в което са подчертани [[африка]]нските и [[Латинска Америка|латиноамериканските]] [[фолклор]]ни мотиви. С този състав Гилеспи получава световна слава.

В следващите си години Дизи Гилеспи продължава да работи в тази насока. Оркестърът му често мени състава си, в него периодично се включват изпълнители от ранга на [[Джери Мълиган]], [[Стан Гец]], [[Майлс Дейвис]], [[Сони Ролинс]], [[Арт Блейки]] и др. Изпълнени са знаменити ''парчета'' като „Lauraine”„Lauraine“, „A Night In Tunisia”Tunisia“, „One Note Samba”Samba“ и др.

В младежките си години Дизи Гилеспи строго се придържа към утвърдените по това време джазови стандарти. С навлизането на бибоп-а джазът на Гилеспи вече престава да следва [[танц]]увалния характер на по-ранния джаз, неговите произведения се превръщат в самостойни музикални творби. Освен това Гилеспи въвежда (не само той) и концептуални промени в джазовата музика, която дотогава се гради върху [[мелодия|мелодичната]] [[импровизация]] на [[соло|солиращия]] [[музикален инструмент]]. В „One Note Samba”Samba“ например солиращият тромпет на практика не води мелодията (тромпетът преповтаря един и същи [[тон]]), ако изобщо може да се говори за такава – цялото музикално внушение идва от [[Хармония (музика)||хармоничното]] развитие на поддържащите партии.

Увлечението на Гилеспи по африканската и латиноамериканската музика дава началото на стил, наречен по-късно латино-джаз ''(latin jazz)''. Сам по себе си този стил е интересен, но той полага началото на привличането на „външни”„външни“ фолклорни или класически елементи в джазовата музика, благодарение на които впоследствие се появява терминът „етно-джаз”джаз“, т.е. джаз, в който са привнесени мотиви от един или друг фолклор – [[Япония|японски]], [[Индия|индийски]], [[Арабски полуостров|арабски]], [[Турция|турски]], [[България|български]], [[Испания|испански]] и др.