Електрически двигател: Разлика между версии

Повечето електрически двигатели работят под действието на [[електромагнетизъм]], но също съществуват и такива работещи под влиянието на други сили, например [[електростатичния двигател|електростатични сили]] или [[пиезоелектричен ефект]]. Основният принцип, на който е основана работата на електромагнитните двигатели, е използването на механичната сила ([[сила на Лоренц]]), която въздейства на всеки токоносещ проводник поставен в магнитно поле. Силата е описана от [[магнитно поле|закона на Лоренц]] и е перпендикулярна както на проводника, така и на магнитното поле. Повечето магнитни двигатели са въртеливи но съществуват и [[#Линейни|линейни]]. Във въртящият двигател въртящата част (обикновено се намира вътре) се нарича [[ротор]], а неподвижната част се нарича [[статор]]. Роторът се върти защото проводниците и магнитното поле са поставени така, че се оформя [[ротационна сила]] около вала на ротора. В зависимост от конструкцията двигателят може да съдържа както постоянни [[магнити]], така и [[електромагнит]]и. Ефективността на даден двигател е важен критерий при избора му за конкретна система, затова необходимо е да се знае и характеристиката на КПД при различните натоварвания . Тъй като ефективността се променя с промяна на натоварването, възможно е двигател, предназначен да работи с висока ефективност при пълно натоварване, да не гарантира същата ефективност и при частично натоварване.

[[Трифазна токова система|> трифазен]];

Постояннотоковите електрически двигатели са двигатели, захранвани с постоянен ток. Това са първите електромотори намерили практическо приложение. Тъй като четките се износват и се нуждаят от подмяна, откритите впоследствие асинхронни двигатели на променлив ток са заели местата на колекторните DC мотори в много сфери. Въпреки това [[Колекторна комутация|колекторните]] постояннотокови двигатели продължават и до днес да бъдат използвани без алтернатива на много места където не е изгодна употребата на променливо напрежение - – (автомобилни стартери, машини за хартия и други. Постояннотоковите двигатели имат най-голям въртящ момент, от всички електродвигатели, при ниски скорости на въртене и еднакви масообемни показатели. Напоследък се наблюдава бурно развитие при безколекторните постояннотокови електрически двигатели.

Предимството на универсалния двигател е, че може да се захранва с променливо напрежение и има близки характеристики с постояннотоковия двигател: голям пусков въртящ момент, малки размери, високи скорости на въртене, лесно регулиране на скоростта на въртене. Затова такива двигатели се използват в мощни ръчни инструменти (ъглошлайфи, ръчни бормашини, електрически ножици и триони, домакински и промишлени миксери, и др.) Тези двигатели, както и постояннотоковите, имат много добри масообени показатели. Регулирането на оборотите им, когато е захранен с променливо напрежение, се осъществява с [[тиристор]]на или [[Транзистор|транзисторна]] схема. Стъпковият контрол при стъпковите двигатели лесно може да се осъществи с [[микропроцесор]]на схема и тиристор или транзистор, комутиращ намотките. Домакинските роботи, които се рекламират заради многото си скорости, комбинират намотки с няколко извода който се управляват от контролери.

==== -[[Шраге-Рихтер]] електродвигатели ====

==== -– Еднополярни двигатели ====

==== -– Пиезоелектрични двигатели ====

==== -– [[Електростатичен генератор|Електростатични двигатели]] ====

==== -– [[Серво-мотор]] ====

==== -– Стъпкови двигатели ====