Уикипедия

Индуктивен елемент: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам шаблона, има източници и е форматирана
дребни, опитвам се да я докарам до А
Ред 1:
[[Файл:Electronic component inductors.jpg|мини|250п|Бобини с феритни сърцевини]]
[[Файл:Inductor.svg|thumb|150px|Означаване в електрическите схеми]]
'''Индуктивен елемент''' е спирален, пасивен, двутерминален електрически елемент, използван в [[електротехника]]та и [[електроника]]та с постоянна или регулируема стойност на [[индуктивност]]та.
 
Индуктивният елемент представлява в общия случай [[бобина]] (намотка) от електрически [[проводник]] –, пригол или изолиран. При протичането на [[електрически ток|ток]] по проводника на намотката възниква [[магнитно поле]] съгласно [[закон на Ампер|закона на Ампер]]. Заради тяхното свойство да взаимодействат с [[променлив ток|променливия ток]], бобините са сред основните елементи, използвани в електрически схеми, при които токът и [[електрическо напрежение|напрежението]] се променят във времето.
 
Индуктивността е резултат от образуваното около проводника магнитно поле, което се противопоставя на измененията в протичащия през него ток. Токът през проводника създава [[магнитен поток]], пропорционален на тока, а промените в тока предизвикват съответна промяна в магнитния поток, която от своя страна, съгласно [[електромагнитназакон индукцияна Фарадей]] [[закон на Фарадей|закона на Фарадей за електромагнитната индукция]], създава [[електродвижеща сила]], противопоставяща се на промените в тока. Индуктивността е величина, съответстваща на размера на възникващата електродвижеща сила за единица промяна в тока. Например, бобина с индуктивност 1 [[хенри (единица)|H]] генерира електродвижеща сила от 1 [[волт|V]], когато протичащият ток се изменя с 1 [[ампер|A]]/[[секунда|s]]. Върху размера на индуктивността оказват влияние броят и размерите на навивките, както и материалът наот който е направена сърцевината, около която са навити. Така магнитният поток може да бъде увеличен многократно, ако проводникът се навие около материал с висока [[магнитна проницаемост]], като например [[желязо]]то.
 
== Устройство ==
[[Файл:Coils.jpg|мини|Различни видове индуктивни елементи]]
Индуктивните елементи обикновено се конструират като бобини от електрически проводник, най-често [[емайлиран проводник]], навити върху пластмасово тяло (каркас) или директно върху феромагнитен или [[феромагнетизъм|феримагнитен материал]]. Сърцевината от материал с магнитна проницаемост, по-висока от тази на въздуха, усилва магнитното поле и го задържа близо до бобината, като по този начин чувствително увеличава нейната индуктивност. Нискочестотните бобини се конструират подобно на трансформаторите[[трансформатор]]ите, със сърцевина от листова електротехническа [[стомана]], изолирана, за да се предотврати възникването на [[токове на Фуко]]. Това най-често са [[дросел]]ите. Магнитномеките ферити се използват за сърцевина при честоти над няколко килохерца (над звуковите честоти), тъй като имат по-малки загуби на [[енергия]] при високи честоти, отколкото железните сплави.▼
 
Индуктивните елементи се произвеждат в различни форми. Повечето са конструирани като навит около феритна сърцевина емайлиран проводник, като проводника е от външнавъншната страна, но има и такива, които са изцяло покрити от феритното тяло и се наричат екранирани. Това намалява загубите от магнитно разсейване. Някои индуктивни елементи имат регулируема сърцевина, която дава възможност за промяна на тяхната индуктивност. Индуктивните елементи, предназначени за блокиране на много високи честоти, понякога се изготвят чрез нанизването на феритен цилиндър или феритно мънисто на проводника.▼
▲Индуктивните елементи обикновено се конструират като бобини от електрически проводник, най-често [[емайлиран проводник]], навити върху пластмасово тяло (каркас) или директно върху феромагнитен или феримагнитен материал. Сърцевината от материал с магнитна проницаемост, по-висока от тази на въздуха, усилва магнитното поле и го задържа близо до бобината, като по този начин чувствително увеличава нейната индуктивност. Нискочестотните бобини се конструират подобно на трансформаторите, със сърцевина от листова електротехническа стомана, изолирана, за да се предотврати възникването на [[токове на Фуко]]. Това най-често са [[дросел]]ите. Магнитномеките ферити се използват за сърцевина при честоти над няколко килохерца (над звуковите честоти), тъй като имат по-малки загуби на енергия при високи честоти, отколкото железните сплави.
 
Малки по стойност индуктивни елементи могат да бъдат изработени направо върху печатна платка чрез ецване на медния слой със спирална форма. Понякога такива равнинни бобини имат и магнитна сърцевина, монтирана допълнително върху платката. Бобини с малка индуктивност могат да се вградят в [[интегрална схема|интегралните схеми]] с помощта на технология, подобна на тази за изграждане на транзисторите[[транзистор]]ите, като обикновено се използва разпрашен алуминиев слой, [[ецване|ецван]] също в спирална форма. Малките размери на интегралните схеми силно ограничават индуктивността на такива елементи, поради което те се използват рядко. Техните функции обикновенокато правило се изпълняват от система от [[кондензатор]] и активни електронни компоненти.▼
▲Индуктивните елементи се произвеждат в различни форми. Повечето са конструирани като навит около феритна сърцевина емайлиран проводник, като проводника е от външна страна, но има и такива, които са изцяло покрити от феритното тяло и се наричат екранирани. Това намалява загубите от магнитно разсейване. Някои индуктивни елементи имат регулируема сърцевина, която дава възможност за промяна на тяхната индуктивност. Индуктивните елементи, предназначени за блокиране на много високи честоти, понякога се изготвят чрез нанизването на феритен цилиндър или феритно мънисто на проводника.
 
▲Малки по стойност индуктивни елементи могат да бъдат изработени направо върху печатна платка чрез ецване на медния слой със спирална форма. Понякога такива равнинни бобини имат и магнитна сърцевина, монтирана допълнително върху платката. Бобини с малка индуктивност могат да се вградят в интегралните схеми с помощта на технология, подобна на тази за изграждане на транзисторите, като обикновено се използва разпрашен алуминиев слой, [[ецване|ецван]] също в спирална форма. Малките размери на интегралните схеми силно ограничават индуктивността на такива елементи, поради което те се използват рядко. Техните функции обикновено се изпълняват от система от кондензатор и активни електронни компоненти.
 
== Свойства ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Индуктивен_елемент“.