Старопатица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
изселване |
тетевенско преселване |
||
Ред 15:
== История ==
От село Старопатица има много мъже и момчета, загинали в Балканската война. В центъра на селото има паметна плоча с имената на загиналите, на която се поставят венци и цветя в тяхна памет от населението на селото и техните потомци.▼
Отделно около селото е имало около пет или шест [[Древен Рим|римски]] и турски селища и една римска [[крепост]], където могат да се намерят различни археологични находки. Римската крепост се намира между с. Старопатица и с. Полетковци. На нейно място е яз. Полетковци.
Според една от версиите името на селото произлиза от думите „Старо“ и „падалище“, защото навремето тук е имало падалище, нещо като оазис в пустиня. Тук са спирали много търговски кервани.
В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой [[Тетевенско преселване във Видинско|преселници от Тетевенско]], но с времето характерният им [[централен балкански говор|централния балкански говор]] е изгубен.<ref name="заяков">{{cite journal | last = Заяков | first = Нинко | year = 1995 | title = Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско | journal = Българска етнология | issue = 5 | pages = 28 – 51 | url = http://www.vidin-online.com/etnicheski-naseleniya/ot-kde-idvat-vlasite}}</ref> Според местни легенди първият заселник се казвал Тодор Руньовеца, който е дошъл със семейството си. Същият бягал за Сърбия, но като видял удобното място с река и много дървета и растителност, решил да остане и да построи свой дом.
▲От село Старопатица има много мъже и момчета, загинали в Балканската война. В центъра на селото има паметна плоча с имената на загиналите, на която се поставят венци и цветя в тяхна памет от населението на селото и техните потомци.
През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до [[Кулски събития|Кулските събития]] насилствена кампания за „масовизация“ на [[Колективизация в България|колективизацията]], в селото е създадено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]], наречено на името на социалистическия активист [[Димитър Благоев]]. През този период 26 семейства (92 души) са принудително изселени от селото.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 123, 173, 205}}</ref>
| |||