Самуил Джундрин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
Самуил Серафимов Джундрин е роден в село [[Раковски (град)#Генерал Николаево|Калъчлии]] (днес кв. [[Раковски (град)#Генерал Николаево|Генерал Николаево]] на град [[Раковски (град)|Раковски]]) на 26 април 1920 г. След четвърто отделение е изпратен да учи в Ямболската средна семинария, където е от 1931 до 1934 г. След завършването на гимназия Самуил Джундрин постъпва във [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френския колеж]] в град Пловдив. През 1939 г. заминава за Франция и една година се подготвя в семинарията на [[Успенци (конгрегация)|отците августино-успенци]] в град [[Нозероа]]. От 1940 до 1944 г. учи [[философия]] и [[богословие]]. По здравословни причини продължава образованието си в [[Лион]], където приема и свещеническото си ръкоположение на 4 юни 1944 г.<ref name=":0" />
През 1947 г. се връща в България и още на границата е задържан и разпитван от новата власт. Започва да преподава химия в [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|колежа „Свети Августин“]] в Пловдив<ref name=":4" />. Там Самуил Джундрин остава до ликвидацията на колежа от „народната“ власт през 1948 г. После заминава за Северна България, заедно с отец [[Асен Чонков]]. Епископ [[Евгений Босилков]] го назначава за енорист в енориите [[Дева Мария - Майка на святата надежда (Бърдарски геран)|„Дева Мария – Майка на святата надежда“]] в село [[Бърдарски геран]] и [[Света Богородица (Брегаре)|„Света Богородица“]] в село [[Брегаре]]. През есента на 1950 г. избухва [[Селски бунтове в България (1950)|бунт срещу колективизацията]] и свещениците са обвинени в подстрекателство. Заради това, че тотално защитава своя по-стар събрат – отец [[Асен Чонков]], е изгонен от село Бърдарски геран и се завръща в Пловдив.
Подсъдим е на [[Съдебни процеси срещу католически свещеници в България|процеса срещу Католическата Църква]] през 1952 г. и е осъден на 12 години затвор.<ref>{{икона|bg}}[http://www.catholic-news.bg/?p=48757 Шестнадесет години от смъртта на епископ Самуил Джундрин]</ref> Първите шест месеца излежава във Варненския затвор, а после на [[Белене (концлагер)|“Острова на смъртта“ в Белене]] и в [[Стара Загора]]. Освободен е на 30 януари 1961 г. и заминава за [[Пловдив]], но там не намира духовна работа. Благодарение на един бивш семинарист - отец Богдан Бакалски - е настанен в село [[Калояново (Област Пловдив)|Калояново]] като помощник-енорийски свещеник.<ref name=":4" />
| |||