Дъжд: Разлика между версии

{{метеорологично време}}

'''Дъждът''' представлява [[валеж]] в [[Течност|течна]] форма (за разлика от някои други валежи като [[сняг]], [[суграшица]] или [[градушка]], които са в твърда форма), образуван чрез [[кондензация]]та на [[Капка|капки]] в някои видове [[Облак|облаци]] в [[атмосфера]]та. Дъждът е основен елемент в [[кръговра на водата|кръговрата на водата]] и на него се дължи основната част от падащата като валежи вода на Земята. Той създава подходящи условия за различни [[Екосистема|екосистеми]] и се използва от хората за [[напояване]] и [[Водноелектрическа централа|производство на енергия]].

 

 

== Образуване ==

[[Файл:Rain cloud swifts creek 0107.jpg|мини|Дъждовен облак и дъжд над [[Австралия]]]]

Въздухът съдържа в себе си водна пара, като количеството вода в даден обем сух въздух се измерва в грамове вода на килограм сух въздух (g/kg).{{hrf|Kempler|2007}}{{hrf|Stoelinga|2005|80}} Количеството влага във въздуха често се описва и чрез [[Относителна влажност на въздуха|относителната влажност]] – процентът от максималното количество водна пара, което въздухът може да съдържа при определена температура.{{hrf|American Meteorological Society|2000a}} Колко водна пара може да задържи даден обем въздух, преди да се насити (да достигне 100% относителна влажност) и да се превърне в [[облак]] (група видими малки водни и ледени частици, задържащи се над земната повърхност),{{hrf|American Meteorological Society|2000b}} зависи от неговата температура. По-топлият въздух може да поеме повече водна пара от по-студения преди да стигне до насищане. По тази причина един от начините за водонасищане на даден обем въздух е неговото охлаждане. [[Точка на оросяване|Точката на оросяване]] е температурата, до която даден обем трябва да се охлади, за да стане водонаситен.{{hrf|Naval Meteorology and Oceanography Command|2007}}

 

 

=== Коалесценция и фрагментация ===

 

[[Коалесценция]]та настъпва, когато водните капчици се сливат, създавайки по големи водни капки. Съпротивлението на въздуха обикновено кара водните капчици в облака да останат на мястото си. При поява на въздушна турболенция, те започват да се сблъскват, образувайки по-големи капки.

 

При спускането надолу на тези по-големи капчици коалесценцията продължава, докато капките станат достатъчно тежки, за да преодолеят съпротивлението на въздуха и да паднат като дъжд. Най-често коалесценцията протича в облаците над температурата на замръзване и се нарича също топъл дъждовен процес.{{hrf|American Meteorological Society|2000d}} В облаците под точката на завръзване, ледените кристали започват да падата, когато наберат достатъчна маса. Това обикновено изисква повече маса, отколкото коалесценцията между кристала и съседните водни капчици. Този процес зависи от температурата, тъй като свръхохладени водни капчици могат да съществуват само в облак под точката на замръзване. Освен това, при голяма температурна разлика между облака и терена, тези ледени кристали могат да се разтопят, докато падат, и да се превърнат в дъжд.{{hrf|Sirvatka|2003}}

 

Дъждовните капки имат размери, вариращи между 0,1 и 9 милиметра среден диаметър, като над тази горна граница започват да се разделят. По малките облачни капчици имат сферична форма. При нарастването на размера им, тяхната форма започва да се сплесква, като по-голямото сечение е от страната на приходящия въздушен поток. Големите дъждовни капки стават все по сплескани от долната си страна, а най-големите придобиват формата на [[парашут]].{{hrf|Fraser|2003}}{{hrf|Villermaux|2009|697 – 702}} За разлика от разпространеното мнение, формата им не наподобява сълза.{{hrf|United States Geological Survey|2008}} Най-големите дъждовни капки са регистрирани в [[Бразилия]] и [[Маршалови острови|Маршаловите острови]] през 2004 година – някои от тях достигат 10 милиметра, което се обяснява с кондензацията на големи [[дим]]ни частици или със сблъсъците между капки в ограничени области с особено високо съдържание на течна вода.{{hrf|Rincon|2004}} Дъждовните капки, образувани от разтапяща се градушка, обикновено са по-едри.{{hrf|Junker|2008}}

 

Интензивността и продължителността на дъждовните валежи обикновено са в обратна връзка – силните бури обикновено имат кратка продължителност, а слабите валежи могат да продължават дълго.{{hrf|Oguntoyinbo|1983}}{{hrf|Houze Jr|1997|2179 – 2196}}

 

=== Пороен или проливен дъжд ===

[[Файл:Dili rain.jpg|мини|Улиците се превръщат понякога в реки при поройните дъждове]]

Поройните дъждове са силни валежи, при което пада колямо количесво вода за единица време. Те може да са съпроводени и със силни [[вятър|ветрове]] и [[гръмотевица|гръмотевици]]. Последиците от поройните дъждове са [[наводнение|наводнения]], преливане на реки, унищожаване на земеделски култури, понякога скъсване на язовирни стени. Те предизвикват сериозни проблеми в [[транспорт]]а, затваряне на училища и предприятия.

Уредите, които се използват за целта се наричат ''[[дъждомер]]и'', а отчитането става с мерителни стъкленици. Разграфяването е такова, че на едно деление съответства 1 mm.

 

Той се състои от:

* Два еднакви [[цилиндър]]а с височина 40 cm и диаметър 25,2 cm (площ 1/20 m²);

В [[България]], през топлата част от годината дъждомерът се използва в пълен комплект за измерване на дъжда, а през студените месеци чашата и фунията се прибират и се оставя само цилиндърът за да може снегът да вали направо в него.

 

За [[планина|планински]] условия, където количеството на дъжда може да е по-голямо, се използва вариант на обикновения дъждомер с по-дълбок цилиндър и с ветрозащитен обърнат конус. За планински върхове, където отчитането на валежа става веднъж на [[седмица]], на две седмици или на [[месец]], се използват дъждомери с вместимост 100 и повече [[литър|литра]], наречени ''тотализатори''.