Загоричанско клане: Разлика между версии

Още по време на нападението от селото са изпратени двама куриери, които да информират властта в Битоля за случилото се, които обаче са били задържани. Наместо тях Атанас Коков от Бобища информира [[Австро-Унгария|австро-унгарския]] и [[Русия|руския]] консули за случилото се.<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/zagorichani_paterov.html Патеров, Илия Г., „Загоричани“, Издание на Загорицкото дружество “Илинден”, София, 1930 г., стр. 9.]</ref> Привечер в Загоричани пристига лично жандармерийският офицер Козма Елилио Манера, който не позволява убитите да бъдат погребани, за да може международна комисия да разследва случилото се. Костурският каймакамин нарежда труповете да бъдат погребани, но селяните не изпълняват заповедта. След четири дни в Загоричани пристига комисия, съставена от австро-унгарскиятунгарския консул Оскар Прохаска, руският консул Кал, двама италиански, трима турски офицери и загоричанеца, живеещ в Битоля, Наум Темчев. На тях селяните от Загоричани предават писмено изложение-протест, а селяните от близките села протестират. След клането голяма част от населението на Загоричани емигрира в [[България]] и [[САЩ]].<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/zagorichani_paterov.html Патеров, Илия Г., „Загоричани“, Издание на Загорицкото дружество “Илинден”, София, 1930 г., стр. 6-10.]</ref>