Разлика между версии на „Загоричанско клане“

редакция без резюме
[[Файл:Zagorichani Reaction Plovdiv.JPG|дясно|мини|Резолюция на митинг в Пловдив по повод клането.]]
[[Файл:Zagorichani Reaction Pazardzhik.JPG|дясно|мини|Резолюция на митинг в Пазарджик по повод клането.]]
Още по време на нападението от селото са изпратени двама куриери, които да информират властта в Битоля за случилото се, които обаче са били задържани. Наместо тях Атанас Коков от Бобища информира [[Австро-Унгария|австро-унгарския]] и [[Русия|руския]] консули за случилото се.<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/zagorichani_paterov.html Патеров, Илия Г., „Загоричани“, Издание на Загорицкото дружество “Илинден”, София, 1930 г., стр. 9.]</ref> Привечер в Загоричани пристига лично жандармерийският офицер Козма Елилио Манера, който не позволява убитите да бъдат погребани, за да може международна комисия да разследва случилото се. Костурският каймакамин нарежда труповете да бъдат погребани, но селяните не изпълняват заповедта. След четири дни в Загоричани пристига комисия, съставена от австро-унгарския консул Оскар Прохаска, рускиятруския консул Кал, двама италиански, трима турски офицери и загоричанеца, живеещ в Битоля, Наум Темчев. На тях селяните от Загоричани предават писмено изложение-протест, а селяните от близките села протестират. След клането голяма част от населението на Загоричани емигрира в [[България]] и [[САЩ]].<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/zagorichani_paterov.html Патеров, Илия Г., „Загоричани“, Издание на Загорицкото дружество “Илинден”, София, 1930 г., стр. 6-10.]</ref>
 
Битолският главен жандармерист полковник Албера казва:
{{Цитат|Като офицер от италиaнската армия вземал съм участие в много сражения с дивите африкански племена. Често пъти се е случвало да бъдат пленени у африканците и избивани наши войници. Но избиване с такава префинена жестокост не съм видял до сега и не намирам думи, с които да квалифицирам авторите на злодеянието.<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/zagorichani_paterov.html Патеров, Илия Г., „Загоричани“, Издание на Загорицкото дружество “Илинден”, София, 1930 г., стр. 10.]</ref>}}
 
Английският консул Мак Грегър пише до английския посланик в Цариград: {{Цитат|Общият брой на незакопаните тела намерени от полковника и двамата консули е 68, включително 6 жени и две деца, като последните са прободени с щикове, и разпорени, а в един случай е открито, че цяло семейство е взривено с динамитени бомби от примитивен тип, хвърлени през дупките направени в стените на тяхната къща. Освен изгарянето на 13 къщи и също толкова плевни, гърците съзнателно са изклали много добитък, а малкият брой на ранени, около половин дузина, свидетелства за съвършениятсъвършения метод, по който е извършена касапската работа за това кратко време от час и половина... Трябва също да изразя очевидната разлика между клането в Загоричани и убийствата извършени от екзархистите против патриаршистите, защото докато първите почти безпогрешно избираха своите жертви между лицата, за които се знае или има съмнение, че са виновни за предателство, то гърците изглежда, не са били заинтересувани от друг мотив, освен да убият колкото може повече екзархисти...<ref>Трајановски, Александар. „Андартскиот колеж во Загоричани“, Скопие, 1995 г.</ref>}}
 
Българският търговски агент [[Андрей Тошев]], в таен доклад до българското правителство, пише:
Анонимен потребител