|
Зърната град представляват прозрачен лед или редуващи се слоеве с дебелина от поне 1 mm от прозрачен и полупрозрачен лед. За разлика от тях, малките ледени частици, по-малки от 5 mm в диаметър, се наричат [[суграшица]]. Зърната град се образуват когато капчици свръхохладена [[вода]] влязат в контакт с ядра, около които [[кондензация|кондензират]], каквито са например [[прах|прашинките]]. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица. Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 m/s. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и [[гръмотевица|гръмотевични]] бури.
Градушката често се наблюдава в [[умерен климатичен пояс|умерения климатичен пояс]], а също по продълженията на [[планина|планински масиви]], където [[орография|орографските]] характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните [[вятър|ветрове]] нагоре. Един от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на [[Индия]] и [[Бангладеш]], където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град. Централните части на [[Северна Америка]] (района около [[Калгари]], [[Алберта]], [[Хюстън]], [[Тексас]] и [[Сейнт Луис]]) носят прозвището „Алеята на градушките“ („Hailstorm Alley“), заради честотата и характера на валежите от град там.
Градушките могат да нанесат сериозни поражения върху автомобили, стъклени покривни конструкции, тавански прозорци, и най-вече върху селскостопански посеви и насаждения. В редки случаи масивни зърна град причиняват [[мозъчно сътресение|мозъчни сътресения]] или фатални травми на главата.
== Защита от градушки ==
Борбата с градушки се основава на [[технология]] на внасяне или т. нар. ''засяване'' на ледообразуващ [[реагент]] в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра. Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно. Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо докато премине градоопасността да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва [[сребърен йодид]] (AgI), а в миналото и [[оловен йодид]] (PbI).
Използват се три метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент:
* Чрез наземни генератори
* Чрез самолети
* Чрез противоградови ракети
<gallery class="center">
|
