Девня: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м допълв увод по англ
Ред 9:
| текст3 = Девня
}}
[[File:Magis-source-of-Devnya.jpg|мини|дясно|250п|Вълшебният„Вълшебният извор на Девняизвор“]]
 
'''Девня''' е [[град]] в североизточна [[България]], административен център на [[община Девня]], [[област Варна]]. С население {{Селище в България/Население|20482}} градът е трети по големина в областта след [[Варна]] и [[Провадия]].
 
Намира се в североизточния край на [[Девненска низина|Девненската низина]] в подножието на южните склонове на Добруджанското плато, недалеч от Черно море. Реките [[Река Девня|Девня]] и [[Провадийска река|Провадийска]] се вливат в близкото [[Белославско езеро]]. Тук извират карстови извори с общ дебит от 3700 литра в секунда. В устията на реките има влажни зони, но тъй като в близост до северозападния бряг на езерото има индустриална зона, околната среда е замърсена.
 
Местните забележителности включват останки от древния римски [[Марцианопол]], включително [[амфитеатър]] и [[Музей на мозайките, Девня|Музей на мозайките]], показани ''in situ'', както и природната забележителност [[Побитите камъни]].
 
== География ==
Line 18 ⟶ 22:
[[Файл:Bulgaria-Pobiti Kamani-05.jpg|мини|дясно|250п|[[Побитите камъни]]]]
 
Девня се намира сена Провадийското плато на най-източната точка от платото, на 22 километра западно от областния град-[[Варна]], 18 километра североизточно от град [[Провадия. Намира се на Провадийското плато на най-източната точка от платото]].
 
В близост до града се намира природната забележителност [[Побитите камъни]]. Девня е известна с [[Карстов извор|карстовите извори]], които дават начало на [[река Девня]] и са най-големите карстови извори в България<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nasamnatam.com/statia/Devnenski_izvori_nai_golemite_karstovi_izvori_v_Bylgariia-2265.html | заглавие=Девненски извори - най-големите карстови извори в България |достъп_дата = 22 юли 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>. Те са около 30 на брой и са обединени в седем изворни групи.
 
В близост до града се намира природната забележителност [[Побитите камъни]]. Девня е известна с [[Карстов извор|карстовите извори]], които дават начало на [[река Девня]] и са най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nasamnatam.com/statia/Devnenski_izvori_nai_golemite_karstovi_izvori_v_Bylgariia-2265.html | заглавие=Девненски извори - – най-големите карстови извори в България |достъп_дата = 22 юли 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>. Те са около 30 на брой и са обединени в седем изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Девня и Варна.
Всички извори са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Варна.
 
== История ==
{{раздел-мъниче}}
 
[[Файл:Devnya-mosaics-museum-building.jpg|мини|дясно|250п|[[МузейМузеят на мозайките|Музея на мозайките]]]]
 
На 2 километра северно от града и леко югозападно от кариерата за циментовия завод е открито скално, може би [[траки]]йско, светилище.
 
Античното име на Девня е [[Марцианополис]] ({{lang-la|Marcianopolis}}; {{lang-el|Μαρκιανούπολις}}), главният град на римската провинция [[Долна Мизия]] ''(Moesia inferior)'', основан от император [[Траян]] през 106 г. от н.е. след походите срещу даките. Предполага се, че е нарекъл града в чест на сестра си Марция. От този период е известен слабо проучен античен [[амфитеатър]].
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. един човек от Девня е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.</ref>
Line 80 ⟶ 82:
 
[[Файл:Повеляново Девня.jpg|дясно|мини|ЖП гара Повеляново, Девня]]
По времето на [[Народна република България|социализма]] е изграден Девненският промишлен комплекс, един от образците на индустриално строителство. Предприятията от комплекса произвеждат електроенергия, цимент, захар и химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства, като солна киселина, хлор и т.н. Към края на 1970-те и началото на 1980-те години те произвеждат близо 20% от продукцията на [[Химическа промишленост|химическата промишленост]].
* „[[Агрополихим]]“ – производство на [[азотна киселина]], [[амоняк]], моно- и ди-калциев [[фосфат]], натриев триполифосфат, стабилизирана [[амониева селитра]], троен суперфосфат;
* „Полимери“ – производство на [[дихлоретан]], [[натриева основа]], по-рано и [[поливинилхлорид]] (ПВЦ); - – не работи от 2000 г
* „[[Солвей Соди]]“ – производство на „лека“ и „тежка“ калцинирана сода, [[натриев бикарбонат]];
* „Захарен завод“ – производство на рафинирана [[захар]];