Разлика между версии на „Комикс“

2506 bytes added ,  преди 1 година
редакция без резюме
м (форматиране: 6x нов ред, 10 интервала, тире (ползвайки Advisor))
[[Файл:Dubois-BD-Traction.jpg|мини|300п|Комикс]]
 
'''Комикс''' ({{Lang-el|κωμικός, kōmikos}}, {{lang-la|cōmicus}} в превод ''отнасящо се до комедията''){{hrf|Soanes, Stevenson|2005}} е форма на [[изобразително изкуство]], в която думи и рисунки се съчетават, за да предадат [[история]] или [[информация]]. Комиксите се състоят от една или повече илюстрации,<ref name="art">Teresa Grainger (2004) „Art, Narrative and Childhood“ ''Literacy'' 38 (1), 66–67. doi:10.1111/j.0034-0472.2004.03801011_2.x</ref>. често разположени една до друга в [[комикс панел|панел]]. Размера и аранжирането на тези квадрати зависи от темпото на повествованието. Изображенията могат да съдържат малко думи или пък изобщо да нямат такива за по-голямо въздействие на картинката.<ref name="art" /> Характерните текстови компоненти на комикса са: [[речеви балон]], различни заглавия, звукоподражателни надписи, полета с информационен текст. [[Карикатура]]та и другите нейни изобразителни форми са основно художествено-изразително средство в комиксите; например [[фотокомикс]]ът се състои от различни [[фотография|фотографии]]. Обикновените форми на комикса са: [[стрип комик]]с, карикатура за редакционни и комедийни издания и [[комикс книга]]. От края на 20-ти век изданията в томове като [[графична новела|графични новели]], [[комикс албум]]и и [[танкубон]] стават много популярни. През 21-ви век започват да се разпространяват онлайн [[уебкомикс]]и.
 
Терминът „комикс“ се използва в [[английски език|английския език]] като [[съществително]] в единствено число, но се отнася и към множествени, когато става въпрос за определени примери: самостоятелни стрипове или комикс книги. Думата произлиза от хумористичните (комични) произведения, доминиращи в късния комикс стрип от американските вестници, но става стандарт и за работи с некомичен характер. Обикновено в английския терминът се отнася и до комикси от неанглоезичните страни, макар да се използва и названието им и в оригиналния език, като например „манга“ за японските комикси и „bandes dessinées“ за френско езичните. Няма консенсус между теористите и историците относно дефиницията за комикс. Някои подчертават, че последователният характер на рисунките, и преобладаването на [[картина|картини]] над думите, отличава комиксите от книжките с картинки. Други твърдят, че в действителност това, което отличава комиксите от другите форми на континуума от словесните разкази, от една страна, и изцяло от картинки, от друга, е социалният контекст.<ref name="hicksville1">{{cite web|url=http://www.hicksville.co.nz/Inventing%20Comics%205.htm |title=Inventing Comics: Scott McCloud’s Definition of Comics (first published in the Comics Journal #234, June 2001) Chapter 5 |publisher=Hicksville.co.nz |accessdate=2009-11-23}}</ref>
 
== ПроизходДефиниция ==
През 90-те години на 20-ти век дефиницията на комикси се утвърждава като независима форма на [[комуникация]], независимо от съдържанието, целевата група и изпълнението. През 1993 г. Скот Макклауд дефинира комикс като „картинни или други знаци, подредени в пространствена последователност, които предават информация и/или създават естетически ефект върху зрителя“.<ref name="richtig lesen">Scott McCloud: ''Comics richtig lesen.'' Carlsen, 1994. S. 12–17.</ref> Той заема определението на Уил Айзнер. Дитрих Грюнвалд, например, говори за „принцип на картинската история“, чиято модерна форма е комиксът със своите стилистични устройства, разработени около 1900 година. Андреас Платхаус нарича комиксите „най-модерната форма“ в картинната история. Друго определение дефинира комикса в пряка връзка с това на Макклауд като „разказ с най-малко две неподвижни изображения“.
[[Image:Relief Kolumna Trajana.jpg|thumb|150px|left|Последователни сцени на [[Траянова колона|Траяновата колона]]]]
[[Image:Adam and Eve by Lucas Cranach (I).jpg|250px|thumb|Различни истории от [[Библия]]та са представени в „Адам и Ева“ на Лукас Кранах Старши]]
Комиксът като форма на изкуство се налага в края на XIX-ти и началото на XX-ти век, заедно с други подобни форми на [[филм]]и и [[анимация]]. Трите форми имат някои общи конвенции, най-забележата от които е смесване на думи и картинки, като и трите дължат части на техните конвенции на технологичните скокове, направени чрез [[индустриалната революция]]. Въпреки, че вестниците и списанията въвеждат и популяризират комиксите за първи път в края на [[1890]] година, разкази с илюстрации съществуват в продължение на много векове.
 
== Произход и история ==
=== Ранни разкази ===
Комиксът като форма на изкуство се налага в края на XIX-ти и началото на XX-ти век, заедно с други подобни форми накато [[филм]]и и [[анимация]]. ТритеТези три форми имат някои общи конвенциичерти, най-забележатазабележителната от които е смесване на [[дума|думи]] и [[картина|картинки]], като и трите дължат частиразвитието на техните конвенцииси на технологичните скокове, направени чрезпо време и след [[индустриалната революция]]. Въпреки, че вестниците и списанията въвеждат и популяризират комиксите за първи път в края на [[1890]] година, разкази с илюстрации съществуват в продължение на много векове.
 
=== Траяновата колона ===
{{основна|Траянова колона}}
[[Image:Relief Kolumna Trajana.jpg|thumb|150px|left|Последователни сцени на [[Траянова колона|Траяновата колона]]]]
Ранни предшественици на комикса, подобни на днешните, включват [[Траянова колона|Траяновата колона]] и работата на [[Уилям Хогарт]].
Траяновата колона се намира в [[Рим]], построена през 113 г. Украсена е със спирален барелеф, който изобразява епизодите от войната и военните действия на римската армия на император [[Траян]] в [[Дакия]] с даките. Тя е един от ранните оцелели примери на повест, разказана чрез последователни изображения. Релефите дават представа за военните действия на римската армия в Дакия. Изображенията представляват военни сцени и битки, потегляне на армиите в поход, укрепителни дейности, императорът, който държи речи на войниците, жертвоприношения, посланичества и подчинение на победените.
 
[[Египетски йероглиф|Египетските йероглиф]]и и гръцките [[фриз]]ове, средновековните [[гоблен]]и и илюстрираните [[ръкопис]]и също комбинират последователни изображения и думи, за да разкажат една история.
 
=== Ранни разкази (от 15-ти до 18-ти век) ===
Траяновата колона в [[Рим]], построена в 113 г. е един от ранните оцелели примери на повест, разказана чрез последователни изображения. [[Египетски йероглиф|Египетските йероглиф]]и и гръцките [[фриз]]ове, средновековните [[гоблен]]и и илюстрираните [[ръкопис]]и също комбинират последователни изображения и думи, за да разкажат една история. Версии на [[Библия]]та, които разчитат предимно на изображения, а не на текст, са широко разпространени в [[Европа]], за да достигнат ученията на [[християнство]]то до неграмотните. В средновековната [[живопис]], много последователни сцени от една и съща история (обикновено библейски) се появят едновременно в една и съща картина.
 
Едва след откриването на модерните техники и печатната преса тези работи достигат до читателя в масови количества.<ref name="ref9">Perry & Aldridge, 1989. p.11</ref><ref name="ref10">McCloud, 1993. pp.11 – 14</ref><ref name="Sabin 13">Sabin, 1993. pp.13 – 14</ref>
 
=== От 15-и до 18-ти век ===
Изобретяването на [[печатна преса|печатната преса]], създава разделение между образи и думи, тъй като двете изискват различни методи на възпроизвеждане. Ранните печатни материали са съсредоточени върху [[религия|религиозна тематика]], но през XVII-ти и XVIII-ти век те започват да се справят с аспекти на [[политика|политическия]] и [[общество|социалния]] живот, а също така започват да [[сатира|осмиват]] чрез [[карикатура]]та.
 
{| align="center"
|-
|[[Image:Adam and Eve by Lucas Cranach (I).jpg|250px|thumb|ляво|Различни истории от [[Библия]]та са представени в „Адам и Ева“ на Лукас Кранах Старши]]
|[[Image:The Rake's Progress 8.jpg|thumb|250px|ляво| Последната страница на ''The Rake's Progress'' на [[Уилям Хогарт]]]]
| [[Image:French-Liberty-British-Slavery-Gillray.jpeg|thumb|''Френската свобода. Британското робство'', карикатура от 1792 г. която осмива [[френската революция]], има два панела и използва „балоните“ за включване на речта, както съвременните комикси.]]