Йоан Владислав: Разлика между версии

'''Йоан Владислав''' (често споменаван в съвременни източници и като '''Иван Владислав''') е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило след смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.

Син на [[Арон (комитопул)|Арон]] и племенник на [[Самуил]], Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си [[Гавраил Радомир]] (987 г.<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/ivan.htm Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.]; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_2.html с. 643 – 644]</ref>). По внушение на византийския император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 година става цар, след като (според [[Дуклянска летопис|Дуклянския презвитер]]<ref>Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html 710 – 711] (26.1.2008)</ref><ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm Летопись попа Дуклянина], гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)</ref>) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.<ref>Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html стр. 713]</ref> През1016 Убива и сръбския княз [[Йоан Владимир]], васал и зет на цар Самуил. Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат че той се е отдал на дребнавост и мъст, а други са мнения, че той се о опитал да централизира аристокрацията на българската държава, прилайкайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир мненията също се разделят на две - от дребна мъст срещу Самуиловия зет, до желание да спре въздигащата се Рашка, като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а Никига Хониат пише за нето "тоя страешенстрашен Йоан", което показва, че ромеите са се бояли от него.

Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие. Първоначално според някои източници се съглясява да убие братовчед си Гаврил Радомир и презда се признае за васал на Византия, ако управлението му бъде летимирано, даден му бъде Солун като отплата и се сключи траен мир. Василий привидно се съглясява, но след като Иван Владислав се възцарява се отмята от сделката и го принуждва да воюва. През есента на 1015 г., след превземането на [[Охрид]] от византийците, Иван Владислав избира [[Битоля]] за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] (1015 – 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“), "племенник на Самуил Мокри, също самодържец български". Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България (1015 – 1016),. Обединява силите си с [[Кракра Пернишки]] за лъжлив поход в Североизточна България , нос начинаниетонадежда пропадада зарадисе неуспешен опит дапривлече привлече [[печенеги]]те като съюзници и да превземе Солун, но Василий прегажда хода му и изправя срещу печенезите ордите на хазарите. Печенезите се отказват от похода и ИВан Владислав и Кракра са разбити при Солун (1017). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в [[битка при Сетина|битката при Сетина]]. През февруари 1018 г. обсажда крепостта [[Драч]], където е убит в [[Битка при Драч (1018)|бой с византийците]], а по други сведения – от ръцете на заговорници (някои допускат вмешателство на воеводите Елемаг и Гавра - сепаратисти, от фракцията на Гаврил Радомир, които превеждат Иван Владимир по безопасен път). Скоро след смъртта на Йоан Владислав [[България]] пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му [[Пресиян II|Прeсиян II (Персиян II)]] но днес се счита че той е имал твърде ограничено влияние - само в планината Тавор на Албания, която според някои историци е негова наследствено владение.