Босанчица: Разлика между версии

'''Босанчицата''' е особен вариант на [[кирилица]]та. Позната е още и под следните названия: ''босаница'', ''босненска азбука'' (bosanska azbukva), ''босненска кирилица'', ''хърватско-босненска кирилцакирилица'', ''босненско-далматинска кирилица'' ([[Ватрослав Ягич]]), ''босненска бързописна графика'' ([[Евфим Карский]]), ''западен вариант на кирилския бързопис'', ''западна (босненска) кирилица'' ([[Стиепан Ившич]]), ''хърватско писмо'', ''полишка азбука'' (poljička azbukvica) (на народен език ''по̀лица'' (Poljica), ''сръбски'' (така я наричат [[глаголяши]]те и по-рядко [[босненски францисканци|босненските францисканци]]). Всички названия на този вариант на кирилицата са оспорвани. В България азбуката "босанчица" е използвана през XVII и XVIII в. от българските католици, като е наричана "'''сръбска азбука'''".

Най-ранните документи на босанчица са възникнали в сферата на босненско-хумската [[епиграфика]] (най-значителен пример е ''Хумачка плоча'' - [[Хумска плоча]]) от [[11 век]], запазена във францисканския манастир в [[Хумац]] (край [[Любушки]] в [[Херцеговина]]), надписите на сакрални обекти на островите в централна Далмация ([[Повалски праг|Повалския праг]] от [[Повалие]] на остров [[Брач]] от [[1180]] г.), както и дипломатически текстове ([[грамота на бан Кулин|грамотата на бан Кулин]] от [[1189]] г.). Сред най-ранните текстове е и [[Повалски документ|Повалският документ]] (Брач, [[1250]] г., препис от по-стар документ, написан от [[сплит]]ския каноник Иван), писмото от княза на [[Омиш]] [[Джуро Качич]] от рода [[Качичи]] до дубровнишката община ([[1276]] г.).