Уикипедия

Служба „Военно разузнаване“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎История: без красоти
Ред 6:
Служба „Военна информация“ е най-старата българска [[специална служба]].
 
Създадена е с приемането на [[Закона за устройството на въоръжените сили на Българското княжество]], утвърден с [[Указ № 185]] от [[15 декември]] [[1891]] г. на княз [[Фердинанд I]], като звено към Канцеларията на [[Министерство на отбраната|Министерството на войната]] за обработване на разузнавателната информация, получавана от [[българските дипломатически представителства в чужбина]]. С Указ № 176 от [[27 декември]] [[1891]] г. е създаден първият български орган за осигуряване на [[военно разузнаване|военна информация]], наречен '''Учебно бюро'''. Тогава се поставя началото на изграждането и на апарата на [[Военен аташе|военните аташета]].
 
През май 1903 г. към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се създава '''Информационно бюро''', което организира добиване и използване на информация и от закрит характер.
 
С Указ № 190 от [[31 декември]] [[1907]] г. Информационното бюро се преобразува в '''Разузнавателна секция''' към Оперативното отделение на Щаба на армията, на която се подчинява апаратът на военните аташета. Указът влиза в сила на 01.01.1908 г. стар стил или 12.01.1908 г. нов стил. ТазиПрез дата1997 г. датата [[12 януари]] е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за ''официален празник на българското военно разузнаване''.
 
През 1940 г. Разузнавателната секция е реорганизирана встава самостоятелен '''Разузнавателен отдел на Щаба на войската''' (''РО-ЩВ'') с 3 отделения: РО-1 – за външно разузнаване, РО-2 – за вътрешно разузнаване, и РО-3 – за [[контраразузнаване]]. Нова реорганизация от 1947 г. го трансформира в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (''РО-ГЩ''), като задачите му се ограничават само до водене на външно разузнаване.
 
От март 1950 г. Разузнавателниятимето отделму настава Генералния щаб е '''Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия''' (''РУ-ГЩ''), познато и като '''Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана''' (съкратено ''РУМНО'' или ''РУ-МНО''). През есента на 1950 г. за подготовка на свои кадри към РУ-ГЩ е открито ''УчилищетоУчилище за военни преводачи „Баба Тонка“''. За обучение на оперативния състав през 1972 г. към РУ-ГЩ се открива ''Школа за подготовка на кадри'', която по-късно получава статут на ''Факултет по стратегическо разузнаване'' на [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия „Георги Раковски“]].▼
През 1947 г. Разузнавателният отдел на Щаба на войската се реорганизира в '''Разузнавателен отдел на Генералния щаб''' (''РО-ГЩ''), като задачите му се ограничават до водене само на външно разузнаване.
 
ПриПо комунистическиявремето режимна социализма РУМНО работи в тясно сътрудничество със съветското разузнаване, като в рамките на [[Варшавски договор|Варшавския договор]] се специализира в работата в [[Турция]] и [[Гърция]] с фокус върху ядреното и химическо въоръжение. За тази цел то изгражда мрежа от легални и нелегални резидентури и използва за прикритие редица институции, като [[Министерство на външните работи|Министерството на външните работи]], [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]], [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]].<ref name="методиев">{{cite | фамилия-част = Методиев | име-част = Момчил | автор-част-препратка = Момчил Методиев | заглавие-част = Държавна сигурност: опората на комунистическата държава | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 231 – 232}}</ref>▼
▲От март 1950 г. Разузнавателният отдел на Генералния щаб е '''Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия''' (''РУ-ГЩ''), познато и като '''Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана''' (съкратено ''РУМНО'' или ''РУ-МНО''). През есента на 1950 г. за подготовка на свои кадри към РУ-ГЩ е открито ''Училището за военни преводачи „Баба Тонка“''. За обучение на оперативния състав през 1972 г. към РУ-ГЩ се открива ''Школа за подготовка на кадри'', която по-късно получава статут на ''Факултет по стратегическо разузнаване'' на [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия „Георги Раковски“]].
 
През 1999 г. на основата на РУ-ГЩ се създава '''Главна дирекция „Военна информация“''' в Министерството на отбраната, а в Генералния щаб се формира '''Разузнавателно управление''' ([[:en:J2 - Intelligence|J2]]). С постановление на Министерския съвет № 237 от 21.12.1999 г. Главнатази дирекция „Военнасе информация“трансформира от 01.01.2000 г. се трансформира в '''Служба „Военна информация“'''.▼
▲При комунистическия режим РУМНО работи в тясно сътрудничество със съветското разузнаване, като в рамките на [[Варшавски договор|Варшавския договор]] се специализира в работата в [[Турция]] и [[Гърция]] с фокус върху ядреното и химическо въоръжение. За тази цел то изгражда мрежа от легални и нелегални резидентури и използва за прикритие институции, като [[Министерство на външните работи|Министерството на външните работи]], [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]], [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]].<ref name="методиев">{{cite | фамилия-част = Методиев | име-част = Момчил | автор-част-препратка = Момчил Методиев | заглавие-част = Държавна сигурност: опората на комунистическата държава | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 231 – 232}}</ref>
 
▲През 1999 г. на основата на РУ-ГЩ се създава '''Главна дирекция „Военна информация“''' в Министерството на отбраната, а в Генералния щаб се формира '''Разузнавателно управление''' ([[:en:J2 - Intelligence|J2]]). С постановление на Министерския съвет № 237 от 21.12.1999 г. Главна дирекция „Военна информация“ от 01.01.2000 г. се трансформира в '''Служба „Военна информация“'''.
 
== Ръководители ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Служба_„Военно_разузнаване““.