Гаврил Радомир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 95.87.222.203 (б.), към версия на Молли Етикет: Отмяна |
||
Ред 26:
}}
''' Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир''' е български [[цар]] (1014 – март 1015), първороден син на цар [[Самуил]] и [[Агата]]. Във византийски извори е наричан и '''„Роман“'''.<ref>Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html с. 704] (изд. София 1971)</ref> {{източник|Често това е изтъквано като пример от българските историци, за приемствеността на Комитопулската династия спрямо Крумовата династия – Самуил кръщава сина си на цар Роман: Гаврил-Радомир-Роман. Това е в явен противовес на тезата на лъжеучените от Нова Македония, че Самуил е мистичен македонски владетел, който е превзел българската държава.|2018|07|23}}
== Биография ==
Ред 35:
Непосредствено след [[битка при Беласица|битката при Беласица]], през лятото на 1014 г., Гаврил Радомир разгромява войската на солунския дук [[Теофилакт Вотаниат]] край [[Струмица]].<ref>Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_3.html с. 698 – 699]</ref> Цар [[Самуил]] умира на 6 октомври същата година.<ref>Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_3.html с. 701]</ref> Девет дни по-късно Гаврил Радомир, който не отстъпва по пълководчески дарби на баща си, заема престола.<ref>Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html с. 704 – 705]</ref> Същата есен (1014 г.) император Василий II прониква с армията си до [[Битоля]] и опожарява дворците на Радомир.<ref>Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html с. 706]</ref>
{{източник|Днес битката при Беласица, се използва като довод от съвременните византолози, да докажат че жертвите при Ключ са силно митологизирани. При Маркели цялата българска армия е 15 000 души, силно невероятно е България да губи 15 000 души при ключ и въпреки това да ѝ остават сили Гаврил Радомир да жъне победи, а после четири години ИВан Владислав да се съпротивлява на ромеите и да ги бие при Битоля. Акад. Васил Гюзелев преди две години изрази становище, че сред ослепените от Василий II българи влизат пленени българи от по-предни кампании – още от времето на Цимисхий, Фока, и дори кампании на самия Василий. Поне едан трета от тези българи са били жени и деца, а и вероятно за тридесет години сред заложониците са се родили много хора, които също са били със статут на заложници и броят им е нараснал. В този смисъл според акад. Гюзелев споменатите ослепени 15 000 българи вероятно не включват само пленените българи от битката при Ключ, които са били много по-малко. Към Това мнение се присъединява и проф. Георги Николов.|2018|07|23}}
{{източник|Съвременните византолози изтъкват, че именно битката при Беласица, при която Гаврил Радомир нанесъл тежко поражение на ромети и убил фаворита на Василий II , Теофилакт Вотаниат, вероятно е повлияла на решението на василевса да ослепи българите, като акт на отмъщение|2018|07|23}}
Според [[Скилица]] Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав (март месец 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир и обещание за подчинение. Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Според някои сведения Василий II обещал Солун на Иван Владислав, ако се признае за васал, но после се отметнал, от предложението. Най-възрастният син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в [[Охрид]], след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица [[Мария (Иван Владислав)|Мария]], нейните 5 синове и 6 дъщери, както и войводите.
Ред 52:
В чест на Гаврил Радомир от 1942 година, най-високият връх на планината [[Беласица]] носи името [[Радомир (връх)|Радомир]].
{{източник|Гаврил Радомир е погребан на гръцкият о-ов свети Ахил. Там се намират три саркофага – на цар Самуил, на цар Гаврил-Радомир и на св. цар Иван-Владимир. Любопитно е обаче, че неговите съвременници са смятали Гаврил Радомир за гигант, а саркофазите са еднакви на ръст и никой от тях не доближава два метра – изглежда че средновековните мъже са били ниски. Този проблем стои с намереният труп на севастократор Калоян. Основната теза, че това не е крал Калоян се поддържа поради това че крал Калоян бил доста висок, за разлика от трупа, но това пак ни поставя пред проблема за средният ръст на съвременниците му.|2018|07|23}}
<nowiki>*</nowiki>На снимката саркофазите са отляво надясно, противно на надписа. Най-отдалеченият от фотографа саркофаг е на ИВан Владимир, а отчупеният – на Самуил. Саркофага без капак е на Гаврил-Радомир. Бележката е направена от човек посетил о.ов „Св.Ахил“
| |||